Ку*ва, про*итутка и девственица умрели. Господ ги викнал и попитал първата:

Питал втората:

Накрая попитал девственицата:

Култов джаз бар обявява конкурс “Най-добър изпълнител”. Събират се музиканти на тълпи — всеки иска да вземе купата.
Пристъпва стар клавирджия, погледва публиката и казва:

Започва — блус, който те удря право в сърцето. След първия тур половината музиканти се хващат за главите, събират инструментите и хукват навън… Другите пък само плачат от кеф и гледат като омагьосани.
Старият се усмихва и подхваща:

Остава пълна тишина. Никой не мърда.
Председателят на журито се разкашля и отсича:

И ето на следващия концерт — излиза същият. Разкопчал костюма, на сцената театрално размахва нещо, все едно е саксофон, и го показва на публиката.
Управителят пребледнява, приближава се и с шепот:

А старият блусар, без да мигне:

Култов джаз бар провежда конкурс за най-добър изпълнител, който да бъде назначен на работа. Събира се тълпа от музиканти.
Поредният кандидат е стар чернокож мъж. Сяда зад пианото и обявява:

Започва да свири такъв блус, че след края му половината музиканти се оправят с инструментите и си тръгват — явно са закъснели за нечии срещи. Другата половина обаче плаче от вдъхновение и казва: „Това не е музика, това е преживяване!“
Старият джентълмен се усмихва и казва:

Свири още по-страшно. На следващия момент останалите пакетират куфарите и единодушно отказват да участват — не защото не им харесва, а защото им става страшно, че ще им писнат съседите.
Управителят на бара, който е и председател на журито, се изправя и обявява:

Идва ред на поредното му изпълнение в препълнено заведение. Той явно е разсеян, забравя да закопчее панталона си… и си личи всичко, което по принцип не се показва на блус вечери.
Сяда зад пианото, започва да свири, но управителят вижда гафа. Приближава се, накланя се към него и тихо му казва:

Черният музикант се стресва и избухва:

Кума Лиса реши, че вече ѝ дошло времето да „направи любов с природата“ и тръгна из гората да търси животно, което да не я боли на първия път. Обикаля, пита, оглежда — все пак целта ѝ е да не стане драма.
Срещнала мечката и го подгони веднага:

Мечката се засмя:

Кума Лиса въздъхна:

Продължила нататък. Срещнала вълка:

Вълкът се гордее:

Накрая срещнала жирафа. Лисицата се навела и го питала:

Жирафът се замислил:

Кума Лиса светнала:

Шмугнали се в храстите. Само че след секунди се чу диво цвърчене и лисицата излетя като ракета:

А жирафът спокойно отвърнал отстрани:

Кумчо Вълчо бил свидетел на катастрофа — камион се преобърнал и от него излязли… камиони с паста за зъби. Решил да си вземе “за всеки случай” и рекъл:

Намазал се обилно с паста и почнал да мие наред: първо баба Меца, после Зайо Байо, след него Ежко Бежко… и така, докато изтъркал и лъснал всичко живо в гората. Накрая стигнал до Кума Лиса и тя се зазяпала:

Вълчо се навел, погледнал какво точно мие, пребледнял и промълвил:

Кумчо Вълчо причакал Пинокио в гората и го свил в храстите…

Пинокио запретнал полица, извадил му пружинката и се одупил…

Купих от един магазин в Шанхай слушалки, с които можеш да „чуваш истината“. Още в магазина ги пробвам: сложа слушалките — продавачът ми казва: „Тия очи да бях си купил, не да си губя времето!“ Свалям — говори нормално.
Прибирам се и ги пускам на жена ми. Влизам — жената седи пред телевизора и пита: „Скъпи, защо пак лъжеш, че закъсняваш?“
Слушам — всичко честно: звъни, мрънка, оправдава се… все истина!
Слагам, свалям — все едно е вечно включен „режим на откровението“.
Казвам: „Ей, китайско качество!“ — два дена и вече не работят… чува се само какво казва, без да разбира смисъла!

Купих си нов телефон. Събрах приятели, почерпих… Казаха ми, че за да нямам лош късмет, трябва да му направя “сефте” с чужд номер. Да, ама ние с жената, като не си сме сменяли позициите от 20 години насам, си викам: ще минем “законно” — ще му звънна на чужд номер, па да е за късмет!
Обаче трудно го намерихме “чуждия номер” — ровихме, търсихме, викам: “Ама това не е ли обществена тайна?” Накрая хващаме един номер от табелка на входа — звън, веднага вдигат… И аз с най-сериозния тон:

Отсреща: мълчание… после:

И пак— пак пак…
По едно време: “Бип-бип-бип…” и някой почука по стъклото…
Гледам — полицай.

Купон за осми декември. Студент играе със студентка на желания. Тя:

Купува си мъж някаква мини-тренировъчна машина за корем. На другия ден се връща в магазина, видимо бесен, и почва да крещи на продавача:

Продавачът смутено:

Мъжът още по-разярен:

Събрала се тълпа. Дошла и една баба, чула скандала, гледа го и му казала:

Куртизанка имала СПИН, ама била толкова зле и никак не ѝ вървяло, та любимият ѝ решил да ѝ направи изненада, като доведе поредния „клиент“.
Една сутрин, след тежка нощ, тя се свлякла на леглото и с престорена тъга казала:

Мъжът се усмихнал и отвърнал:

Кучето не е човек — за пари няма да лае. То си лае за любов, иначе няма повод.

Кучка — жена, която се опитва да направи от съпруга си хибрид между вибратор и банкомат: да бръмчи като мотор и да не спира да “издава” пари, докато си натиска PIN-а.

Към 4-5 сутринта е. Един младеж излиза от нощен клуб, доволно подпийнал. Пред клуба обаче паркирана е само една кола за такси.
Отваря вратата и пита шофьора:

Таксиджията спокойно:

Младежът се намръщва, цупи се и вади портфейла:

Пазарят се, пазарят се… ама шофьорът не се дава. И понеже няма друго, младежът си тръгва пеша.
След една седмица — пак по същото време, пак от същия клуб. Пак същият младеж, пак подпийнал. Поглежда и вижда — пред клуба вече има редица таксита, но най-отзад, накрая на опашката, стои онзи от миналата седмица.
Младежът се насочва към него, отваря и пита:

Таксиджията го гледа и казва:

Младежът обаче не се отказва. Започва да търси още по-умно решение: от такси на такси продължил, докато накрая го изгонили от опашката като “неудобен” — дори един щял да го гони да го мята.
И така пак стигнал до таксиджията от миналата седмица.
Отваря вратата и пита:

Към куриерска фирма:

Към мъжете:

Към самотно седяща на бара дама се приближава сваляч:

Тя го поглежда от глава до пети.

Към четири сутринта, след доста шумни танци в дискотека „Светкавица“, 15-годишният Митко си тръгнал. Само че, колкото и да се е старал да се движи тихо като пеперуда, родителите му все пак се събудили.
Майка му само промърмори „ай…“ и потри очи, а баща му — типично за бащи — направо гръмна:

Митко подскочи:

Трясна вратата и се метна в леглото. Бащата обаче бил от хората, които не спорят — само изпълняват. Точно два часа след като Митко „заспал“, баща му го събудил с вик:

Митко едва-едва се изправи, облече се, хвърли си дънките и тръгна към каруцата, промърморил:

Митко сърдито повтори:

И понеже баща му явно не обичал разговори, а решения, му отнесе два шамара и го метна в каруцата.
По пътя бащата се усети, че в каруцата има само една бояджийска четка.

Митко се затътри като пребит художник към селото. Като стигнал, чул откъм двора странни звуци… и като надникнал през прозорчето — какво да види: майка му и съседът бай Чавдар се „разбирали“ в двора, наметнати с някакви завивки, все едно са премиера на тайна комедия.
Майка му го погледнала и с въздишка попитала:

Митко, естествено, замръзна от срам и уплаха, но понеже беше научен да слуша, грабна четката и хукна към баща си — само да не го свари в двора.
Тъкмо стигнал до края на лозето (или по-точно градината, но всички знаеха че е „корито“), и се обади:

В този момент баща му излязъл от храстите… и Митко видял: баща му правел с една магарешка каруца това, което майка му правела с бай Чавдар — същата идея, само че с по-голяма физическа логистика.
Митко се дръпнал на пръсти, колкото да не го усети баща му. Точно тогава откъм селото приближил бай Чавдар.
Митко се навел към него:

И понеже не му се живеело с „иначе“, хукнал обратно и започнал да вдига шум, колкото може.

Баща му тръгнал към бай Чавдар, но Митко вече знаел какво да следи: щом баща му се отдръпнал, Митко търкулнал поглед към сливата.
Вързано било бяло парцалче.
След малко майка му дошла с една бохча и като не видяла никого освен Митко, попитала:

Митко преглътнал:

Майка му хукнала към селото. Не след дълго баща му се върнал — със стисната челюст, замръзнал в ярост и с четката в ръка:

Митко махнал с бохчата (която между другото била обидно тежка):

Баща му хукнал, без да мисли. Митко развил бохчата, легнал под сливата и викнал с пълен глас:

Къпе се жена във ваната. Изведнъж — *щрак!* — изгорели бушоните. Тя излиза гола на стълбището, търси бушон и тръгва да оправи нещата, ама докато натиска, вратата — *трес!* — се заключила.
Жената се свила на стълбището и мисли как да си влезе. По едно време отдолу се чуват стъпки. Погледнала през парапета — мъж се качва. Огледала се и видяла пред вратата на съседа една чисто нова чанта с резервни дрехи. Взела я и се покрила с нея, колкото да не е на показ.
Мъжът стигнал до нея, погледнал я и останал като закован:

А жената:

Той:

Къпе се жена във ваната. Тъкмо си пее, и изведнъж — **цък**! Изгорели бушоните. Тъмна работа… Тя издъхва, облича нищо и излиза по стълбището да смени бушона, дето е до входната врата.
Но точно когато се навежда, **трес!** — вратата се затворила.
Жената сяда на стълбището и мрачно мисли как да се прибере. След малко отдолу се чуват стъпки — някой се качва. Тя поглежда през парапета и вижда мъж.
Огледала се, няма кой знае какво под ръка… и се сеща: пред вратата на съседа има чифт обувки. Взела ги, захлупила се с тях като с някаква „по-луксозна“ завивка и чака.
Когато мъжът стига до нея, поглежда, присвива очи и вдига вежди: