Мръсни
Кораб, море—ама море колкото душата ти побере. Екипаж пет човека (ама че сме си ние, я—малко кораб, а адски трябва да ви се ядат). Тия “морски вълци” 6 месеца не видели жива жена, па камо ли мадама. Напрежението е такова, че ако духне вятър, ще се развалят и печките.
Новият моряк се обръща към капитана:
Можи, ама що стискаш като старец? Пък гледай: готвачът няма грижи—малък китайче е, ще оправи работа.
Ко’ стъга бе, старши, много ще е… ми то по-вдига от най-скъпата кокошка какво ще излезе, че да ни става?
Ми ся, 200 долара за мене да уредя работата, и по 150 за руснаците, дет държат китайчето!