Колкото по-малки са обувките на една жена, толкова по-големи са драмите ѝ — и толкова по-бързо ще ти ги сложи на главата.

Колкото по-нежни са женските ръце, толкова по-голяма става илюзията, че мъжкото достойнство е “героично” — стига само тя да знае къде да погледне.

Колкото по-отдавна една жена е пропуснала кино вечер, толкова по-силно се смее на мъжките шеги за „ефекта на доматите“…

Колкото по-силно някой се смее на мъжките шеги, толкова по-дълго една жена е държала дистанция… от „шегата“, де.

Колкото по-скъп е iPhone-ът, толкова по-евтини стават целувките — накрая излизат само „ъпгрейд“, не и романтика!

Кольо обичаше една от сестрите близначки:

Комарите се събрали и решили да ходят да пробват светулките из гората. Както и да е… бръмчат, бръмчат, бръмчат… Накрая започнало да се зазорява и решили да се преброят и да се приберат обратно в храсталака.
Започнали преброяване и установили, че един комар липсва. Тук комарчо, там комарчо — никакъв го няма. По едно време се появил друг и казал:

А той през това време си киснел… крилата в една локва.
Всички го питат:

А той:

Компания. Интелигентна добре облечена дама разказва:

Друга дама, чула недочула се включила:

Комшийката пее с пълен глас под душа: „Хубава си, моя градинке, още малко и ще те зарежа…“
После се чува тихо: „…само дето бръсначът не е за трева!“

Комшийката се хвали, че ѝ цъфнало лалето. Ама като гледам, на мъжа ѝ май му увехнал самият животински инстинкт…!

Конкурс за кокоша красота.
Излизат на подиума една след друга — комисията ги гледа, оглежда и пита.
Първа английската кокошка — с лъскави пера, със зелени прашки.

После френската кокошка — бяла, с розови прашки, все едно току-що е дошла от модно шоу.

Накрая на сцената се появява българската кокошка — цялата протрита, насинена, с изпочупени нокти, чорлава като че ли е минала през цяла буря.
Комисията я гледа и пита с половин глас:

Конкурс за кокоша красота. Излиза на подиума френската кокошка — бяла, в лилави прашки, с усмивка до уши. Комисията я пита:

След нея излиза английската кокошка — рижава, в зелени прашки, леко поразхвърляна.

Накрая излиза българската кокошка — цялата изкормена, насинена, чорлава, с изпочупени нокти, сякаш е минала през влак. Комисията едва я поглежда и пита:

Комисията се споглежда:

Конкурс за красота. На една от финалистките и задават въпрос:

Конкурс „Мис Плеймейт“, репортерът се обръща към една от участничките:

Конкурсът по автостоп сред стопаджийките мина под девиза „Около света за 80 ми*ета“. Поне така си мислеха — докато се качиха в първата кола и шофьорът каза: „Само да ви предупредя… до съседния квартал, и то само ако не спираме на всяка спирка!“

Контролна по история
Тема: Съединението на България
Автор: Димитър Ангелов
Съединението става, когато тогава… ъъ… на 5-ти не знам си кой месец, не знам си коя година. Русия тогава била супер държава — императорът им бил голям “пич”, луда работа. И знаете как се казва: човек, дето има много мерак, все ще го насочи някъде. Ама при него меракът бил по-голям и от самата му императорска мантия.
Та той решил да дойде в България, защото му писнало да си скита из собствените възможности. Запалило му се нещо — българско му се приискало. И докато бил тука, решил “между другото” да уреди Съединението: Княжество България и Източна Румелия — ама не за политика, а щото бил голям чаровник и много обичал да “оправя работите”.
Накрая нашите хора, като разбрали, че тоя човек не идва само да говори, а и да… да си върши “работата”, започнали да се тълпят. И имало едно раздвижване — едни приказки, едни истории… Лапета — много. Потентен бил, ша знаеш. То по нашите места се разбрало по стария начин: “кой от къде е, то се вижда”.
Пък тогава същият наш княз станал и с него големи приятели. Разбирай — и двамата били плейбой, двамата си падали по жените, и двамата си намирали време “да се позабавляват”.
Нашият княз като видял какъв късмет е дошъл, казал: “Е, щом е тука, да не губим,” и почнал да се намесва — ама пак не за да пишат протоколи, а да правят… как да кажа… “дела от личен характер”.
И тъй Съединението станало не защото всички много мислели за България, а защото двама големи “шефове” решили да обиколят терена по най-ефективния начин. И тия работи, както знаете, като се случват при малка нация… минават по няколко пъти.

Контролно по български език. Всички пишат като обезумели, само двама ученици седят пред празните си листа и дремят. Учителката ги поглежда, поглежда още веднъж и накрая пита:

Учителката се усмихва:

Контролно. Учителката предупреждава учениците:

Един от учениците вдига ръка:

Конферансие в цирков спектакъл:

Зрителите от третия ред веднага се скрили зад столовете, останалите се засмяли.
Конферансието продължило спокойно:

Кораб през океана. Млад мъж отчаяно иска да си намери жена и отива при бармана:

Момчето се замисли, все едно му е пожар: