Иване, имам две предложения към тебе. Първото: хайде да опитаме нещо съвсем “различно” — да те стресна малко, де! Аз ще съм в маска като от филм, ти ще седиш вързан за стола с ластик, а аз ще вляза с двайсетина свирки и ще почна да правя “тържествена” вувузела… фию-фиу, фию-фиу!!!
Пешо, а второто?
Е, за второто… ме е срам да ти кажа, защото то няма да е с маска… ще е със съседи!
Иване, намери ли де що полицая от третия етаж си го пиеше?
Майтап ли правиш, бе комшо?! Баси, аз от месец го черпя редовно, ма чак снощи разбрах, че бил полицай…
Иванчо, каква ти е сексуалната ориентация?
4G!
Ха… това какво значи?
Значи ми е стабилна връзката — всичко, което има сигнал… ми показва, че може да се свърже.
Иванчо, какво ти харесва най-много в старите портрети?
Обидно големите очи, госпожо!
Само това ли? И след това да не си мислиш пак за глупости!!!
Петърчо, а ти какво намираш най-привлекателно?
Усмивката, госпожо…
Каква усмивка?! Марш навън!!!
Марийке, ти?
Аз… гледам как са рисувани ръцете…
Ръцете? Хайде, веднага изчезвай от стаята!!!
Излизам, излизам… само да не ме види някой пак!
Иванчо, какъв кавалер си! Виждаш, че ми се подава копче от блузката, а не го оправяш!
А, Марийке, батко ме е учил да не оправям нещата на жена, ако може да я заболи… от неудобство, докато ми благодариш!
Иванчо, ти си невероятен, ти си страхотен… истински изключителен мъж!
Какво каза?
От два дни сме заедно… а аз вече съм в петия месец!
Извинете, Вие на работа ли бързате?
Не… засега съм в режим „самообслужване“!
Извинете, вие имате конец в джоба си!
Това е бански… Простак!
Извинете, войници ли са?
Не, счетоводство!
Нищо… да ви е*а майката, и на вас като сроковете!
Извинете, господине, в момента нямаме лекарства за ерекция по 10 мг. Можем да ви предложим по 20 мг, но ще я разрежете на две.
Кой да я разреже… жена ми ли?
Извинете, имам проблем.
Бюро „Справки и оплаквания“ се премести на улица „Е*е ти майката“ — и да, ще ви обяснят само там.
Извинете, може ли да ви кажа нещо хубаво?
Да, разбира се!
Много хубаво ви се движат… само не разбрах дали сте на разходка или на ремонт на тротоара.
Извинете, може ли да ви попитам нещо? С каква… ориентация сте?
Традиционна.
А защо питам, нали—само да знам дали да ви държа в чинията с манджата или при десерта. Без задни мисли!
Извинете, може ли да поговорим?
Няма смисъл. На мъжа ми му е 23 см… а аз вече говорих с него.
Извинете, това е входът за мъжката тоалетна!
Не ме интересува, боли ме к*ра — аз съм Мис България и влезли всички врати са еднакви!
Извинете, тук ли е конференцията за предотвратяване на прегряването?
Да, да… само че свърши.
Как така свърши?
Оказа се, че проблемът се решава най-бързо с втората сесия.
Извинявай, ама аз няма да се махам по цяла нощ преди сватбата.
Ти може да си го решиш така, но аз не организирам сватбата, за да стоя аз самият буден до зори само заради твоето „няма“.
Извинявай, е*е ли ти се?
Как може да си толкова глупак?
А бе, ей, пача… виж к’во, колко учтиво ти казах — „извинявай“ първо!
Извинявай, мамо, може ли да те попитам нещо?
Разбира се, моето слънчице.
Какво е „комисия“? — тихо промълви петгодишната ми дъщеричка.
Аз се усмихнах и отвърнах:
Ела тук, миличка, седни до мен. Комисията е като една групичка хора, които се събират да вършат работа — нали виждаш, че и в детската градина има различни екипи: кой чисти, кой подрежда, кой брои книжките… Само че при възрастните е по-официално.
Ама защо всички говорят за комисии? — попита тя.
Понеже има разни видове. Една комисия брои гласове. Друга гледа кой какво е подал, трета проверява дали документите са наред. Някои комисии са за училище, други — за празници, трети — за всичко важно, което им се струва… като голямо куфарче с правила.
А това значи ли, че „комисия“ е като урок? — замисли се детето.
Не съвсем. По-скоро е като учителски съвет, само че вместо да те викнат пред дъската, проверяват едни листчета и правят решения.
И… всички ли трябва да са в комисия? — продължи тя.
Не, не всички. Обикновено се събират хора, които са избрани да помагат на процеса, за да стане честно и ясно. И като се съберат, действат по ред — броят, записват, подписват. Като игра, само че без топка.
После я погледнах и добавих:
И знаеш ли — ние като семейство така направихме и теб… Като ни събраха всички тези „трябва“ и „правилно“, и всичко стана точно каквото трябва.
А как се сети да ме пита Гошко? — извика тя изведнъж. — Той каза, че татко му ще е… „член на комисия“… Ама мамо, какво е „член“?
О, миличка… това е друга дума. Да ти я обясня после…
Няма да ти трябва — тя вече е в друга история. Кажи, ами тогава „комисия“ значи ли… че ще ни носят бисквитки?
Извинявай, мацко, ама няма да правя секс без любов!