Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
Два сперматозоида на различна възраст се срещнали и по-младият попитал по-стария:
Стигнахме ли яйцеклетката?
Още сме в „фитнеса“. Тренировката продължава — всеки ден едно и също… само че по-бавно.
Мръсни
Два сперматозоида си говорели и единият попитал:
Кога ще стигнем до яйцеклетката?
Не знам, пич! Още търсим паркинг… май сме в началното кръстовище!
Мръсни
Два таралежа минавали покрай сладкарница и единият казал:
Виж ги! Пак са измислили „мед на батерии“…
Другият въздъхнал:
Е да… само дето като им свърши зарядът — пак трябва да се бодем на сухо!
Мръсни
Два часа през нощта. Мъж гони с кърпа мухи в стаята и крещи:
Божеее, изядоха ми нервите тия гадини!!!
Гневен глас от небето:
Гледай я тая, какви глупости ме занимава! Аз какви глобални неща имам! Ей го на Иванов — два часа ремонтира стар радиатор в мазето, капе го, пука го и ругае света. Ама Петрова? Събуди цяла блока да се обажда „алууу, алоо“, че на климатика не му работели перките и пак крещи Божие. А тоя? Мухи, та мухи… „Мене ме налазиха!“ — налазиха я, налазиха… Я виж ти: ако я налази нещо реално, тогава да видим дали пак ще вика „Боже“.
Мръсни
Два часа през нощта. Мъж гони с чехъла мухи в кухнята и крещи:
Божеее, изкараха ми душата тия гадини!!!
Глас от небето:
Гледай го тоя, с какви глупости ме занимава!? Аз какви глобални работи имам. Ей го Георгиев — пуснал тревога, че му изчезнала котката, а то се оказало, че си спял до сутринта на дивана. Петров пък — три часа търси ключа в хладилника, викал ми, звънял ми, крещял…
Ама ти!? Мухи те били изяли! Ако муха кацне върху 120 кила салам, нормално е да се почне празник — накрая остава само мухоловка и молитва.
Мръсни
Два ш*йка отиват на кино. Единият попитал:
Абе, къв филм ще гледаме?
Другият отговорил:
Комедия.
Ей, пак ли ще се напикаем от смях бе!
Мръсни
Два шефа, приятелчета, си сменят секретарките:
Твоята как да й намекна, че искам да я поканя вечерта? Моята е лесна — само й кажеш „само минутка“ и до два часа е при мен.
Казваш й, че ти трябват подписите спешно и то веднага.
ОК!
На другия ден:
Госпожице, имам много спешни документи! Трябва да ги подпишете веднага!
Шефе, няма проблем, но в момента съм на годишно приключване… Ако не ви се чака, ще ги подпиша сега, а после ще ги пусна по системата с обратна дата.
Мръсни
Двадесет български гимназисти заминали на стаж във Франция. След месец се върнали, ама били само осемнадесет.
Запитали ги:
Къде са другите двама?
Гимназистите казали:
Скъсаха ги на контролно по „устен“!
Мръсни
Двадесет причини, поради които ШОКОЛАДЪТ е за предпочитане пред *поредица от досадни обещания*:
1. Можете да го вземете лесно, без “утре” и без драми.
2. Удоволствието идва веднага — дори когато е леко по-омекнал.
3. “Ако ме обичаш, ще хапнеш още малко” — при шоколада това звучи напълно нормално.
4. По време на шофиране може спокойно да си похапвате (стига да не се разсейвате като драматичен герой).
5. Шоколадът трае точно колкото вие решите.
6. Може да го ядете пред майка си и тя само кимва: “Е, поне е нещо сладко.”
7. Ако го захапете по-силно, не се прави на обиден — просто продължава.
8. Двама души могат да си споделят шоколад без някой да вдига скандал.
9. Думата “обвързване” не плаши шоколада — той си е удобен за всеки повод.
10. Можете да ядете шоколад на бюрото без колегите да питат “с какво точно се занимаваш”.
11. Можете да поискате шоколад от непознат без риск да получите шамар — максимум поглед тип “кой е виновен”.
12. От шоколад не остават “следи” — само поустна следа от усмивката ви.
13. Няма нужда да се преструвате, че ви харесва — той е обективно вкусен.
14. Шоколадът не започва да “произвежда проблеми” след девет месеца.
15. Можете да го ядете всеки месец, без да ви мразят на преглед.
16. Шоколадът не ревнува, ако види, че сте взели и още един.
17. Хубав шоколад винаги се намира — просто трябва да го търсите правилно.
18. Никога не сте твърде млад или твърде стар за шоколад — той няма възрастови ограничения.
19. Яденето на шоколад не държи съседите будни — за разлика от определени нощни “обяснения”.
20. При шоколада размерът е без значение — винаги е приятно.
Мръсни
Двайсет и четири човека в пълен асансьор. Едната се накланя към другата и шепне:
Кой стои зад мене?
Инкасатор.
Ей, млад ли е?
Млад.
Значи и билетите ще ми вземат с усмивка, а?
Мръсни
Двайсти век отдавна мина,
мина на тока режима,
ох, обаче, за беда—
да останем без вода.
Тече мравката „умна“,
скри ми се… къде ли ми работата.
Мръсни
Двама адвокати си говорят:
Жена ми утре има рожден ден и не знам какво да й подаря. Всичко си има.
Другият:
Направи като мен. Подарих й официален документ, заверен от нотариус, че има право да ми иска почивка два часа във всяка вечер, когато реши.
Срещнали се пак след време:
Подарил ли си нещо на жена си?
Да. Толкова й хареса, че подписа документа, грабна го и… изчезна точно за два часа някъде, за да “си почине” от мен.
Мръсни
Двама англичани си говорят на по една бира:
Моята жена сигурно е болна от дни. Лежи си и не мърда.
По какво разбра, по това, че не готви ли?
О, не! Готвенето си е същото, но масата вече е пълна с чинии и няма кой да ги мие.
Мръсни
Двама англичани си приказват на чаша бира:
А пък моята жена навярно е болна вече от няколко дни. Лежи в леглото и не мърда.
И ти по какво я познаваш, че е болна? По очите ли?
По очите — не. По това, че снощи пак си пуснахме климатика… а тя си е все там — жива, ама е на режим „почивка“, щото пералнята я докарва до нови рекорди.
Мръсни
Двама бивши съквартиросъседа се засичат в ада. Единият го гледа и вика:
Ти какво правиш тук? За мен е ясно — аз съм голям мърляч, цял живот съм съсипвал реда.
Другият се засмива:
Никой не е без грях. Докато ти подреждаше “по твоя начин” и разхвърляше навсякъде, аз го правех… с твоя гардероб.
Мръсни
Двама борци пътуват по магистралата в джип. Спира ги някаква мацка и те я вдигат в задната седалка. Само че момичето е без бельо и си се настанява така все едно това е най-нормалното нещо на света — разкрачено, спокойно, без да мигне.
Шофьорът — големият гю—мутра — си пипва огледалото за обратно виждане и вдига рамене:
Абе, брато… само да знаеш колко е зле положението — един ден не съм се бръснал и вече приличам на дядо Коледа наопаки!
Мръсни
Двама борци се засичат. Единият слага вратовръзка.
Абе, какво е това на врата ти? — пита го другият.
Как какво? Вратовръзка си е.
Ей, много ти стои, откъде я взе?
От онзи магазин ей там.
Другият тръгнал към магазина, но в главата му нищо не излизало. Приближил се до продавачката:
Извинете, търся нещо… започва с буквата „В“.
Тя започнала да му изброява: вентилатор, визитка, въже, вакуумни торбички…
А той всеки път:
Не, не… не.
Накрая тя се усмихнала и казала:
Ами… „В“ може и да е това.
Подала му нещо.
Борецът го погледнал и:
Да, това е!
Добре… какъв размер да ви предложа? — пита го тя.
Ами… така като ми гледаш раменете… да ти е ясно.
Мръсни
Двама борци си вървят по улицата и единият вика на другия:
Ела, бе, да вземем нещо за хапване!
Влизат в една закусвалня, купуват си две кроасани, ама онзи с кроасана не го яде.
Другият го гледа и вика:
Какво става, бе? Няма ли да го ядеш тоя кроасан?
Отиват в една забутана уличка. Пичът с кроасана се обръща, сваля гащите и си завира кроасана… в едно място, дето не му е работата.
Другият се шашка:
Какво правиш бе, луд ли си?!
А онзи спокойно:
Не бе… бях при личния и ми каза: „Яж на задната страна, че отпред не се задържа!“
Мръсни
Двама борци си купили кебапчета.
По едно време единият гледа как другият, пъшкайки, се мъчи да си набутва кебапчето в ухото.
Кво правиш бе, брато?
Как к’во, ям!
Ядеш кебапче с ухо бе!
Маамка му и доктор, каза ми да дъвча бавно… и да не бъркам с първия канал.
Мръсни
Двама братоци се срещат:
Помниш ли Нора от 9-и А, братле?
Не бе… коя беше тя?
Абе Нора! Нора от 9-и А! Цялото училище се лигавеше по нея!
Каква Нора, деееба… не я помня.
Нора, бе! С рокличката, дето всеки ден я виждаш и ти се върти главата…
Еййй, да бе, брато! Сетих се! И какво с нея?
Ами вчера ѝ се запознах… и после е*ах брат й.