Мръсни
Влизам днес в един магазин „Всичко по левче“. Разгледах, нищо не ми хареса, ама на излизане една продавачка — все едно е на концесия на нервите — ме спря и каза:
„Вземете си една свръхиглена термочанта! Много е удобна!“
Викам си: „Айде, ще пробвам.“ Купих. Отивам си вкъщи, взимам термочантата, сложа я на плота в кухнята — и какво да видя: вътре всичко стана… топло. Чудо!
Слагам я в хола — пак всичко си е топло.
Мръдна я до кухнята — пак топло.
И аз си викам: „Ето това му е магията — работи!“
На сутринта: жена ми прави кафе, сипва го в чашата, а аз гледам — термочантата пак „знае“ какво правя. Само че… всичко вътре започна да мирише на развалено.
Викам: „Как така вече?“
Гледам я, бръквам — и тя стана само на въздух: даже не държи топло, не държи студено… държи само номера.
Брей, евтините боклуци… още първия ден и термочантата ми разбра, че няма да я ползвам като истинска.