Ноември е! Коледната украса в хола вече не учудва гостите… просто започват да питат дали има и „коледна премиера“ в календара, или това е новият ни ежедневен график.

Нострадамус кара плъха в мазето:

Някак си буди подозрение, нали… На море си с приятели, цял ден никой не иде до тоалетната — само влизат във водата и плуват… плуват…
Накрая един се обади: „Хора, вие май имате бутилка с надежда…“

Някаква скапана риба, преди 35 милиона години решила да „се адаптира“ и излязла на сушата… а днес аз трябва да ставам в 6 сутринта за работа.

Някакъв ми се усмихна в рейса. Има само два варианта: или е луд — и тогава си е съвсем нормално да се усмихва, или се усмихва на мен — което значи, че и аз съм част от това, което го е налудило.

Някои мъже колкото остаряват, толкова повече „инвестират“! Ръжда в косите. Блясък в зъбите. Пясък в бъбреците. Захар в кръвта. Желязо в артериите. А недвижимото им имущество—в панталона… щото все им се вкарва нова „проекто-планировка“ и не свършва! И като добавка—неизчерпаеми запаси от природен газ, ама по документи, че в реалност… мерцедесът си го кара жена им.

Някои не могат да открият точката G в собствената си стая—затова излизат навън и тръгват да търсят живот на други планети!

Някои твърдят, че има живот след батерията… ама само за мобилните, които още не са разбрали, че са „на режим икономия“.

Някои хора вземат фейсбук толкова насериозно, че ако ги изтриеш от приятели, почват да те блокират и да те карат „да докажеш, че вече не си им длъжник“… по съдебен ред, естествено.

Някои хора се самозовават за „мъже“, само защото отказват да си признаят, че са… загубили битката.

Някой знае ли в коя книга на Библията е “рецептата” за превръщането на водата във вино — че аз го правя само с водка, ама ефектът е същият: накрая всички са доволни, а хладилникът плаче.

Някой знае ли къде е този хотел от рекламата на… дето един чичак е качен на “плаващ” фотьойл, завързан с въженце за полилея, а вътре сере по средата на хола—сякаш е стигнал до там с туристическа екипировка! Такава смелост в интериора! Пък той гледа през прозореца все едно чака асансьорът да му донесе закуската!

Някой може ли да ми каже как действат хапчетата за миене на съдове? Вчера изпих три за късмет — и още не ми се мият чиниите. Май проблемът не е в препаратa, а в мен… или в съдовете!

Някъде край Чернобил…
Тази година пролетта пукна за четвърти път. Дърветата цъфтят, а вятърът лае.
На една метличка от ливадата са кацнали две мишки и си говорят:

Някъде край Чернобил… Тази година, пролетта реши да се “усмихне” за трети път. Дърветата цъфтят наобратно, птичките пращят, все едно им е студено. На едно кокиче кацнали два гълъба и шепнат:

Няма нищо лошо човек да си говори сам, ама аз чак митинги вдигам! После се чудя защо хората минават край мен и ми викат „Г-н… пак ли?“, вместо „Здравей“.

Няма нищо по-лошо на света от разстоянието… разстоянието между “само да си взема ключовете” и момента, в който разбираш, че ключовете са точно на дъното на джоба!

Обадиха ми телефонни измамници и рекоха: „Хванахме Издислав, ама не искаме да го пипаме… само ни прати 10 бона!“ И аз викам: „Добре, ама вие кога ще го пуснете?“ Те: „А бе, не е ясно… зависи колко бързо ни пратиш.“
Аз: „Ако не пуснете, поне ще остане ли един Джорджано да ни защити?“
Те мълчат… а аз цъкам „затвори“ и си викам: „Е, поне Джорджано няма да ни е спонсор на стреса.“

Обаждане в туристическа агенция.

Обикновено след 50 години (а някои и по-рано) получаваме най-големия букет: склеРози, артРози, остеопоРози, невРози и… кардиолози. Дошли при теб да “подредят” живота — ама човекът вече е в режим “букет от проблеми”.