Намажете тоалетната хартия в мъжката тоалетна на офиса със стъклена вата и можете спокойно да защитите дисертация на тема:

Намерих си една втора чорапка в джоба на анцуг, който обличам веднъж годишно. Официално се извиних на пералнята, че я “излъгах” да работи извън графика… но тя пак си изкара всички чорапи на показ.

Намериха момиче, отгледано от котки. Тя е невероятно вярна, ама все едно… кучка ли е, не знам—просто няма ден, в който да не се събуди и да се размърда точно по най-неудобния начин.

Намирам се в прекрасна възраст. Наивността вече си замина, а дебютът на деменцията още не е обявен… Значи засега поне имам извинение за всяка глупост!

Напълнял си, щом клекнеш рязко — и не ти мърдат краката, а „балонът“ те тласка назад като стартова ракета!

Наркоман влиза в джамия и вика на ходжата:

Наркоман яде семки.
Изпуска една и строго ѝ нарежда:

Семката не помръдва.
Той изсипва останалите:

Народе, който е най-силен в социалните мрежи не може да бъде унищожен — просто първо го свалят от живота… после му правят мемета.

Народът ни е казал:

Наръчник за работа с входната врата:
1. Ако пише „Дръпни“ — първо бутни, щото понякога така става по-лесно. Ако не — бутни малко по-уверено, все пак не всеки път хваща от първото. Ако и така не стане — дръпни, спокойно, не се занимавай излишно с някакви дреболии, дето явно са ги правили за удоволствие.
2. Ако пише „Бутни“ — същата работа, само че този път ползвай и едно помощно настроение: и с двете ръце прилагай усилие. Може да заяжда нещо, нали не е от вчера.
3. Ако пише „Затворено“ — започваш с бутане, после дърпане, пак бутане… цикълът е като правило: до безкрай или докато се предаде. След това тропаш по самата врата, да те чуе поне някой. И преди да си тръгнеш — пак пробвай „последно бутане“, може да не е заключила вратичката, ами да е блокирала нечия воля.

Наскоро гледах „Космическа одисея“. Адски тъп филм! Всички герои спасиха галактиката за два дни, ама никой не се сети да си сложи просто един термоконтролен скафандър.

Наскоро ходих на психолог. Почти час ме разпитваше за детството, страховете ми, мечтите ми, отношенията ми с хората и дори за това какво мисля, когато си мия зъбите. Накрая ми обясни доста обстойно какво ми е и как ми влияе.
После, тоном на спасител, ми каза:

И като го каза това, се усмихна учтиво и добави:

Аз:

Той:

Аз:

Той, с последен жест:

Научих се да готвя — страхотно! Сега се уча да ям: първо гледам колко е останало… после се чудя дали ще издържа да не готвя отново.

Началникът на затвора разхожда журналисти на посещение и им се хвали с програмата си за „подобряване на квалификацията“ на затворниците. Отваря една килия и посочва затворника вътре:

Не вярвам на никого. Нито на приятели, нито на лекари, а от 2012 вече и на календара — защото явно някой просто не е актуализирал прогнозата. Как лети времето… Още три години изтърпяхме след края на света. Честито!

Не вярвам на табели! Гледам, пише „изход“. Влизам - пак минавам през врата, само че по средата има каса…

Не е грозна… само дето като отиде на разходка в парка, лисиците си палят огън — да не се приближат към нея и да не си помислят, че е мека храна!

Не е страшно да се разхождаш сам нощем в гробищата. Страшно е, когато се прибереш вкъщи, в тъмното кихнеш силно, и от кухнята се обади: „Наздраве… ние сме още двама.“

Не знам болниците колко ще са пълни след още една седмица, но съм сигуренa, че лудниците ще бият рекорда!

Не мачкайте комарите — ние сме си роднини! И те си търсят хапка, като нас… само че по-лакомо.