Днес получих покана за приятелство от някакъв психолог… Явно някой от вас ми е “разказал” за мен!

Днес реших да се разтърся и тичах на пътеката цели 10 минути, ама на седмата ми се обадиха от фитнеса: „Господине, спрете, че пак се е включила касата!“

Днес си изпуснах пържената филия — и за първи път падна с маслото нагоре. Ама веднага ме налегнаха едни съмнения… дали не съм я намазала от обратната страна?

Днес си обух китайските маратонки — нали пак е ден за боядисване на яйцата… само че аз ги боядисах, а те решиха да „боя“ ми се разлепят.

Днес сутринта тръгнах на работа и късмет — в автобуса вратата ми стисна якето. Казах си: “Е, случва се.”
В службата пък асансьорът реши да си играе — вратата се затвори за мен и стоя така, докато ме освободят… два часа.
Към обяд реших да се отпусна с кафе, ама ръката ми се заклини в дръжката на чашата и ми я одра като шкурка — чак ме заболя.
А после гаджето ми звънна и вика: „Довечера ще правим нещо по-различно…“
СТРАХ МЕ Е КАКВО ДА СЕ ЗАКЛИНИ ТОВА ЛИ ПЪК… И В КАКВА ЧАСТ!

Днес четири момичета ме поканиха да изляза. Казаха: „Само не закъснявай!“
Влязох в женската тоалетна… и чак тогава разбрах защо толкова настояват за пунктуалност — има хора, които не спират да са на режим „точно навреме“!

До персонала! Много Ви молим, не духайте трева…! Само дето димът влиза в офисите и всички почват да кихат… Невъзможно е да се работи—някой е написал „план“, а то стана „планинa“!

Добре възпитаният човек наднича през ключалката с такъв безразличен поглед, сякаш просто проверява часа по часовника на вратата.

Добре, че Загорка направиха сайдер с праскови, че ако беше с ягоди, щеше да струва като нов iPhone.

Дойде зимата, хората запалиха печките и в блока се разнесе нова схема: някой започна да краде всички стари вестници от входа — не за хартия, а за да си пали „екологично“ печката, ама вместо дърва гори последните брошури от Кауфланд и Лидъл.

Доказано е, че извънземните са тук! И то не къде да е — в нашия квартален автобус. Онези в понеделник в 7:00, дето слизат точно на светофара, всеки път се правят, че не ги е страх… и се усмихват на кондуктора.

Доказано:

Докарват Бойко за втори път в Правителствена болница. Лекарите се чудят какво толкова му има, че пак е в такова състояние. Мислят, въртят, мерят — нищо не им излиза.
Накрая, в пълен ужас, викат и психиатър.
Психиатърът влиза, поглежда го, издишва и след минута казва:

Домакинът предупреждава гостите си:

Домашен майстор:

Домързя ме да си направя нормален шопски салат, та го направих „полицаистки“… Настъргах домати, нарязах малко краставица, после сложих лютото и чушлето, накрая посолих „на око“ — и сега ходя и се опитвам да не ме спират на улицата, защото направо ми кипи!

Дреме ми на памперса, къде ще ме лъжат — в рекламите или в рекламното табло. - заяви пред медиите едномесечният Жорко…

Дядо Петър бил страшно радушен — щом някой минел през портата му, първо му уцелвал хапка хляб, после — щедро поръсвал със сол.
Никой не си тръгвал гладен… и всеки си разбирал, че в тая градина гостът винаги е “на място”!

Дядо ветеран си кара „Москвич“-а, все едно е танк. От дясно се опитва да го изпревари един фес с „Мерцедес“ и голяма решителност.
Дядото внезапно рязко завива надясно. Фесът – бам — слиза в канавката.
Дядото се усмихва, поглежда бабата и казва:

Дядо ми все предупреждаваше: „Това кино ще потъне!“ Обаче никой не му обръщал внимание — гледали, смели се, пуканки дъвчели. Накрая, като започнало да се пълни с вода, го изгонили… че „разправял страшотии преди прожекцията“.