Да стоиш по цял ден в социалните мрежи и гордо да заявяваш: „Аз не гледам телевизия“, е все едно да си на хероин и да се хилиш: „Поне не пия.“

Да те боли глава понякога е нормално — ама защо все така се получава, че на жените им става вечер, а на мъжете — сутрин?
Май при жените мозъкът казва: „Днес издържах… сега вече да почива!“, а при мъжете: „Сутрин… и пак отначало.“

Да ти звънне телефонът сутрин, ти още си полуспял, и като вдигнеш, говориш с гласа на човек, който уж е станал преди два часа… това не е навик, това е дисциплина…

Да ти свърши хартията в тоалетната е лошо. Да ти изгасне и лампата — още по-зле… А ако ти се изпише “No signal” и на смартфона — тогава вече не си в банята, а в затвора.

Да търсиш смисъла на живота е все едно насред гора да питаш: “Извинявайте, може ли пътечка към тоалетната?” Не че няма да те упътят… ама ти най-накрая ще разбереш, че си тръгнал за погрешното.

Да умреш не е страшно — страшно е да си вечно „утре“, а да няма и днес.

Да учиш пиян как да повръща е като да обясниш на риба как да лети — то е точно обратното на това, което тя прави.

Да, времето е велик лечител — само че е ужасно некадърен козметик. Опитва се да “оправя” всичко с години, но накрая оставя белези, бръчки и една постоянна надпис “тука беше” само че вече на лицето.

Да, всичко ценно в този живот е в женски род — салата, ракия, заплата… и щом я изгубиш, веднага намираш „виновника“, но той пак е мъж.

Дааа… Още сто грама и ставам инвеститор…
После още сто — и вече съм “движение” в строежа.

Давай, Кобра! Всички змии сме с теб — само гледай да не ти е тежка ролята на „водач“, че тогава отиваш на пързалката!

Давайте на жените — нищо общо с „какво искат“. Те могат да не знаят какво им се иска, ама гарантирано ще ти кажат кога не е това, което са искали.

Давам тетрадка А4 в замяна на Audi, същия модел!

Дадох си сметка, че за да е здрава и спокойна една връзка, аз трябва да не съм в нея. Така поне няма кой да я „подобрява“ със съвети—и всичко си остава мирно.

Дай на жена си телефона, за да го „прибера“ — и после цяла нощ го търсиш под възглавницата, в хладилника и в… коша за пране.

Дай на някой риба и го нахрани за един ден. Научи го да лови риба и ще е толкова зает всеки уикенд, че ще можеш спокойно да си почиваш с жена му.

Дай на простака да ръководи и после го гледай как се гордее, че “успява” — докато останалите тихо събират последствията!

Дайте ми музей и аз ще го напълня — не с картини, а с тишина.
Пабло Пикасо

Дайте ми само работа, а не и причина да не я свърша — ако все пак не стане, аз сам ще си измисля обяснение.

Дайте си 2 часа да се скарате с жените — ако успеете, може и да спестите малко пари… ама после ще ви останат само дълговете, не и мира.