Да се правиш на Недостъпен е изкуство!
Искаш вниманието, но само от разстояние — бягаш от човека… докато се увериш, че те гони.

Да се тръгва по-рано от работа е лошо. Един отиде по-рано, па и се ожени… после казал: „Ех, защо не си тръгвах по-рано повече — щях поне да си взема и още една почивка!“

Да седнеш да планираш, докато водата още кипи, се нарича „стратегическо изчакване“.

Да си беден е като да си леко настинал — не е чак толкова страшно. Страшното е, когато хората го разберат… тогава вече не е настинка, а направо диагноза: „Абе, виж го, беден е!“.

Да си държиш парите в банката е все едно да си пазиш онази работа за пенсия—същото се преживява, само че с лихви и големи обещания.

Да си зрял, означава да си купиш близалка с VISA—и да се правиш, че ти е “импулсивен избор”, а не просто навик.

Да си мишка не е лесно — трябва всеки ден да минаваш край котката с надежда. Но е много интересно: като те пуснат да излезеш, разбереш, че “опасност” е просто начинът на котката да ти каже “Добре дошъл!”

Да си мъж е прекрасно и лесно. Седиш си на дивана, натискаш дистанционното, обикаляш каналите из живота, мрънкаш на телевизора, после на жената: „Абе, защо няма нищо?“ — и накрая с гордост заключаваш: „Ето, оправих го!“

Да си носите нещата правилно и с чувство — може да ви го обясни само опитен хамалин: с една ръка се оправя, с другата ви казва “така, така”… и пак ви взема парите.

Да си песимист е прекрасно! Всеки ден се настройваш за най-лошото и накрая получаваш или това… или поне приятната изненада, че не е било толкова зле.

Да си по-умен от глупака е лесно — просто казваш нещо вярно. По-трудното е да го накараш да повярва, че си умен, а не че го лъжеш!

Да си правиш далавера, като си говориш сам, си е чиста печалба — всеки път ти се пада „преговарящ“ невероятно умен човек с перфектно чувство за хумор… и накрая той ти казва: „Брат, това не беше сделка, това беше аванс!“

Да си сипя е сред бъдещите ми творчески планове — ще режа, ще лепя, ще подреждам… и накрая ще кажа: “Гледайте с каква изненада се храня!”

Да си умен е същото като да си красив — ако трябва сам да го обясняваш на хората, явно или не си много сигурен, или някой ти го е казал вече, но ти не си го чул.

Да служим на всички, но да обичаме само една — защото рицарският девиз не е „жени за всички“, а „всички за жената“.

Да спориш с жена е все едно да се биеш с слон в шах — ако с първия ход не я хванеш, по-добре грабвай краката и бягай, защото на втория вече си съборен от “логиката”.

Да спориш с жена е като да инсталираш софтуерски пач… ако не натиснеш “Разрешавам”, нещата няма да се оправят — просто ще почне обновяване на проблема.

Да спориш с жена е като да подписваш договор за абонамент… Ако не приключиш спора с „ОК, ти си права“, никога няма да ти пусне „екстрите“ — и сметката ще си я платиш ти.

Да спориш с жена е като да четеш лицензионно споразумение за софтуер — колкото и да се обясняваш, ти все намираш нови точки. И накрая се оказва, че единственото, което има значение, е да натиснеш „СЪГЛАСЕН СЪМ“… иначе екстрите ги няма, само недоразуменията се обновяват.

Да стана рано или да си поспя? Да си поспя или да стана рано? Намерих компромисно решение: ще стана — ама на работа! А за поспиването… то си е отделна задача.