Дайте си душите, ще пускам черно за пране! Ако не ми вярвате — просто не слагайте бели чорапи, докато съм в банята!

Дали една жена е щастлива, зависи от това кой я пита… и колко ракии му налееш.

Дали рязаният хляб е наследил началото си от Турция — щом и при него не се знае кой точно го е нарязал, а всички само спорят на коя страна е по-добре!

Далтонистът Радко живееше с мисълта, че нарежда кубчето на Рубик за 8 секунди…
Само че при него всички цветове „изчезваха“ — и накрая кубчето беше наредено… в главата му.

Дами и господа, ако не умеете да се смеете на майтап, значи сте за тежкия режим — откриваме бетонов възел! Елате да носите чували с цимент, пясък и чакъл… че да се разберем накрая кой държи нещо за здраво!

Дами, ако нямате пари да си обновите гардероба, сменете работата. Новият шеф ще ви погледне от горе до долу и… изведнъж всичките ви стари парцалки ще изглеждат като “винтидж”.

Дами, като тичате след мъж, гледайте да не се сблъскате с тези, дето тичат от него. Нали накрая всички стигат до един и същи „изход“… ама не по една и съща причина.

Дами, яжте, че лятото пак се отлага! Нямаме време — сладоледът свършва, преди да стане топло!

Дано си прехапеш езика…
(лесб*йска клетва, ама пак накрая пак се смеят, защото няма как да си мълчиш!)

Данъците и осигуровките са като абонамент за държавата, в която живееш. Пенсията — кешбек след дълга покупка. А майчинските… те са бонус точки: държавата ти дава награда, че си “довела нов играч” в играта, и после пак ти тръгва да събираш данъци за всички.

Да… в България се намират и умни хора, ама явно не са за тук — срещам ги само в чуждите истории… и то на връщане.

Два въпроса ме тормозят:
1. С кого Адам е изневерил на Ева, та да твърдим после, че имаме общ корен с маймуните?
2. Как точно е изглеждала Ева, че Адам да избере маймуната… и то с по-добра „възможност за скачане“?

Два и половина през нощта. И точно тогава съседът започва да тропа с ток по входната врата — ей така, сякаш смята, че вратата е барабан. Стреснах се толкова, че вместо да завинтя крушката, завинтих ключа… в контакта.

Два месеца затворен с жената и оцелях… Никакъв вирус не ме плаши вече — най-опасният вирус е „Добре ли си?“

Два признака, че си подценяван гений:
1. Има смисъл на всяка твоя идея.
2. Никой не го разбира навреме… за да те натовари с оценяване.

Два часа си мечтая: „Само да не ме види никой — най-после спокойствие!“…
А после идват още два часа, в които ме удря яд, че няма на кого да кажа колко ми е спокойно.

Двама приятели се срещнали и единият пита другия:

Двама се бият в квартала—който падне, зъболекарят му сменя „зуба на отчаянието“ с пломба!

Двама се бият по улицата, ама единият има предимство — зъболекарят му е на линия… и битката свършва, когато другият пита: „Колко струва, за да махна този страх?“

Дванадесетата Божа заповед гласи: