Да не ти върви — слагаш противокуршумна жилетка, идват да те бият… и започват да те удрят точно в местата, дето не е “против” всичко.

Да обичаш е лесно — трудно е да намериш някой, който да ти вярва, когато кажеш: “Сериозно ли?”

Да обичаш „малко“ няма смисъл… да обичаш „много“ — ИМА ЛИ ОТ КОГО?!

Да обявиш, че ще “изчезнеш за пет минути” по време на обедната почивка, е все едно сам да се обвиниш: няма нужда от алиби, защото всички вече знаят за какво си.

Да отделиш цяла година, за да намериш правилния учител, е по-важно от това да прекараш цели три години в правене на домашни.
(Китайска поговорка)

Да отидеш на море и да не си направиш морската си „инспекция“… все едно не си си платил входа.

Да очакваш хората да са ти мили, само защото ти си им мил... е все едно да се надяваш, че мечката няма да те гушне, само защото ти никога не си гушкал мечки.

Да питам за един приятел:

Да питам: тия модерните мъже с тротинетки—като искат да закарат жената, къде точно я “качват”? На седалката ли… или на надеждите, че ще стигнат навреме?

Да питаме Бойко Борисов какво ще прави сам, след като накрая остане само той… и пак всички да му викат: „Той е оцелял, значи е победил!“

Да питам… Тия с плоските кореми, всичките ви органи ли са отдолу, или някой ги е преместил горе, при главата, че така се разсъждава?

Да плачеш не означава, че си слаб — може да плачеш просто защото си толкова дебел, че като си събереш сълзите, не могат да минат през бузите и ти се събират на челото.

Да подредиш пъзел е фасулска работа… пробвай само да върнеш обратно храната в чекмеджето на фризера—все едно сглобяваш пъзел, ама без картинка и с повече замразени изненади.

Да потърсиш съвет от майка си е като да поискаш огънче от дракон — няма да ти го откажат, но ще започнат да те горят с „само един съвет“ след като вече си се наранил.

Да припомним:

Да се дават пари за борба с корупцията е все едно да раздаваш водка за борба с пиянството — нали уж лекуваш, ама после всички пак са почерпени.

Да се забогатее въобще не е трудно — стига всеки месец да харчиш по-малко, отколкото печелиш… и да не забравяш да го правиш след като заплатата свърши.

Да се извиниш никога не е късно — ама да си счупиш телефона, може и да ти закъснее с ремонта… защото вече е минал “последният срок” и си тръгнал с нов апарат!

Да се използват звездички в неприличните думи е същото като да „ми*еш“ на улицата и после да се правиш, че не е така, щом си си прикрил устата с длан — все на улицата си го свършил, само че вече по-некадърно.

Да се казваш Райна и да не можеш да казваш „Р“ е направо тормоз—всяка среща почва с „айна…“, и хората веднага се сещат, че сигурно не си на себе си!