Всички казват: „Плащай си данъците с усмивка!“ Опитах се… Усмихнах се на касата, поздравих ги учтиво…
И те ми рекоха: „Г-н/г-жо, хубаво, ама първо парите!“

Всички ме питат: „Какъв ти е любимият шоколад?“ А аз се стеснявам да кажа, че ми се яде само това, което е в ръката на другия — и ще го изям веднага, без значение марката!

Всички месеци през 2020:

Всички момичета искат принц на кон.
Разликата е само в това кои са по-големите романтички: едните искат конят да е бял, а другите искат принцът да е бял… защото иначе няма как да “язди” с тяхната версия на приказката.

Всички момичета мечтаят за принц на бял кон. Едни си представят как принцът ги спасява от скуката, други — как конят им помага да избягат от всички скучни принцове.

Всички мъже грешат, но женените не само го признават — и го повтарят, само че този път с оправдание, което вече е минало през контролен преглед.

Всички мъже пълнеят с годините… Беше време, когато тежах само 60 кила. После реших, че и аз мога да съм “като възраст” — и започнах да “ставам по-зрял”… на килограми.

Всички мъже са недоволни от това, как жените им и правителството харчат пари.
Разликата е само, че вкъщи псуват жените тихичко, а навън — държавата на висок глас.

Всички нормални хора ги е донесъл щъркелът, само комшията с перфоратора — него го е донесъл кълвачът… че и с клюна му е пробил къщата!

Всички проблеми започват по един и същ начин - седи една жена и скучае…
и след пет минути вече е открила нова рецепта, нова фитнес програма и нова причина да смени мебелите — ей така, от скука.

Всички проблеми идват от мисли… а всички мисли идват от ядосани хора!
Извод:

Всички пътища в апартамента водят към хладилника… и не е защото съм изгубен — а защото той ме води, като навигатор!

Всички разправят, че Швейцария е най-независимата държава. Само че гледай новините — все едно са връзнали преводача за швейцарската граница: „В Швейцария еди-какво си… в Швейцария пак нещо…“
А за Фиджи? Нищо. Нито една новина. Няма „във Фиджи това“, няма „във Фиджи онова“.
Та Фиджи да не е просто онази плодова марка, дето я споменават по навик?

Всички се радват, че се отказах от „допълнителните“ неща… само лампата в коридора не. Откакто я включвам, все едно ми мрънка: „Е, какво стана с нас?“

Всички си мислят, че мечтата на всяка жена е да намери перфектния мъж. Е, да, ама… реалната ѝ мечта е да хапва, без да дебелее — и той да го разбира.

Всички сте баровци... ама, като минете ГКПП-то, така ви „преспират“ сигнала, че чак и картите ви се сещат, че сте на път!

Всички сякаш са се разбрали — само времето им е виновно. Не стига, че се оплакват от дъжда, ами като грейне слънце пак: „Ей, пак ни притеснява!“. Сякаш освен времето… друго няма да ни се случи.

Всички ходят на фитнес, защото са дебели, ама никой не се сеща да ходи на библиотека — защото е “за четене”, а не “за ядене”, нали!?

Всички ходят с вежди като на ядосан сръбски снайперист и устни като на толстолоб — гледаш ги и си мислиш: „То не е грим… то е режим: *готови за бой и за снимки*“.

Всички хора имат интелект — дори два пъти дневно. Само че при повечето протича безсимптомно… докато не отворят уста и не стане ясно, че или лекарството още не е подействало, или изобщо не е взето.