Човек цял живот вярва в чудеса — най-вече в моменти като този: натиска на банкомата „Проверка на сметка“ и си мисли, че този път чудото най-сетне ще е, че парите са там.

Човек, който вярва, че кафето е най-доброто средство против сън, никога не е ял диня на вечеря. Първо гледа часовника — после гледа тавана.

Човек, който е невеж и даже не си дава сметка, че е невеж — е магаре.
Човек, който знае много, но не си го натрапва — е възпитан.
А човек, който знае още повече и пак си мълчи — просто е опасно интелигентен!

Човек, който много говори, накрая неизбежно ще каже глупост — просто не знае кое точно изречение ще му е последното!

Човек, който си гризе ноктите, не трябва после да се чуди защо сърби — да не би да е гризал и картофа?

Човекът е много странно същество — сече дървета, прави от тях хартия и после пише върху нея: „Да спасим дърветата!“

Човекът, който не си обича родината, все тая глупост му пречи — и накрая не обича нищо… дори собствените си чорапи.

Човек… с много коли е богат!
Човек… с много съседи е информиран!
А човек… с много въпроси е най-лошият!

Човечеството е река от светлина, която тече от „правечността“ към „вечността“ — ама като стигне до там, пак се оказва, че някой е пуснал разписанието.

Човечеството се дели на две: едните могат да изчислят траекторията на комета от милиарди километри разстояние, другите не могат да си измислят оправдание къде е изчезналият мобилен телефон—все нещо „сигурно го оставих някъде“…

Човешките възможности са безкрайни… затова някои хора успяват да докажат, че и глупостта е в пъти по-голяма!

Човешкият мозък е уникален механизъм. Работи неуморно от мига, в който се родиш, та чак до момента, в който си избереш дистанционно за телевизора.

Човешкият поглед е като отворен прозорец — само че вместо въздух през него нахлуват мислите.
И най-лошото е, че никой не си признава, че е пуснал черните облаци навън.

Чувам, че в гардероба нещо си ходи… Отварям вратата и гледам — нещата излизат, ама не си идват за работа, ами направо са сменили стила.

Чувствам се като във филмче за Попай: отпред се наежили назобени смелчаци, отзад – анорексични истерички, а аз само гледам спанака… и се чудя кой е по-опасният – те или кутията с витамини.

Чувствам се супер! След празниците още имам пари за “Боровец”.
Само се чудя дали да си взема ски... или поне един термос с какао?
Лешниците ми свършиха — явно тази зима ще карам “натурално” на късмет!

Чувствах се наранена всеки път, когато губех мъжете, в които се влюбявах — все едно ми ги “отнемат”. После си казах: стига глупости! Никой не губи никого. Хората не са вещи.
Истинската свобода е това: да си до някого и да го цениш, без да го държиш за ръка като багаж в чекмедже. Защото, щом започнеш да “го притежаваш”, вече не е любов — просто си на автопилот към раздялата.

Чудесата са около нас — някои жени могат да бъдат едновременно и дъска, и дърво! Само че като ги сложиш в стаята, мебелите сами започват да се подреждат… и то най-вече към стената!

Чудех се какъв е тоя вой, дето навън постоянно го чувам — мислех, че пак някакви хеликоптери обикалят. А то… климатиците просто реват от работа.

Чудим се какво да си пийнем! Всичко в хладилника е от лани — явно вече е „реколта“!