Човек използва средно около 5% от мозъка си… и затова постоянно пуска останалите 95% през вай-фая към другите, да ги “оптимизира”.

Човек има две любими играчки — собствената си съдба и чуждите чувства…
И двете си ги върти, докато не стане време да се оправдава.

Човек ме бутне и ми вика: „Спокойно, мацка!“
А аз се обръщам и му казвам: „Не ме натискай—само давай да разберат, че съм лесна!“

Човек може да живее без храна един месец, без вода един ден, без въздух една минута… ама без акъл — направо си е вечна работа.

Човек може да издържи месец без храна, няколко дни без вода и дори минути без въздух… ама има хора, които цял живот живеят без акъл.

Човек може да мине без храна месец, без вода — ден, без въздух — минута… ама без акъл — направо си е професия. Някои не я напускат цял живот.

Човек може да понесе всичко — стига да е на аванта… и да не му свърши аванта на втория ден.

Човек може да свикне с мизерията, но мозъкът му не може да прости на удобните обувки — почва да прави сравнения и после няма връщане назад…

Човек не умира — той се „ъпдейтва“. Първо маха акаунта, после оставя запетайка… и край.

Човек от всяка епоха се чуди:
„Абе, колко ли е взел Юда в сегашни пари… и дали са му превели парите с банков превод или с ‘наложен’?“

Човек прекарва 1/3 от живота си в леглото.
А останалите 2/3 — в агитация: „Ела бе, стига си стоял… тук е най-топло!“

Човек разбира на какво е способен едва когато всички му кажат: “Няма начин!” — и той започне да доказва обратното… със сглобен на майка си рафт и куп “може ли само” от интернет.

Човек с много приятели е богат!
Човек с много съседи е информиран — особено кой кога се прибира вкъщи!

Човек се смее, когато му е смешно… или когато си мисли, че му е смешно, за да не се окаже единственият без чувство за хумор.

Човек си планира утре до последния детайл, а съдбата се смее толкова гласно, че вместо план — изкарва му билет за „непредвидено“.

Човек си прави приятели много лесно — почти като си намира ключовете: „Ето го!“. Не ти е нужно всеки ден да ги носиш със себе си. Обаче като започнеш да се виждаш постоянно с едни и същи хора, стават като мебели — „толкова се наложиха, че вече са част от стаята“.
И тогава започва истината: щом приятелите станат част от живота ти, решават, че животът ти има настройки, които са те направили. Започват с препоръки: как да се обличаш, как да мислиш, какво да харесваш и дори кога да си тъжен.
А ако не си „като в техния вариант“, естествено се сърдят…
щото всички приятели мислят, че твоят живот е като приложение — и те са го „ъпдейтнали“, без да те питат.

Човек става по-умен от упражнения за развитиe на интелекта — докато най-накрая разбере, че не става.

Човек трябва да се влюби поне веднъж в живота си, иначе цял живот си мисли, че е изключително романтичен човек… а всъщност просто му е заседнал платеният абонамент за “емоции”.

Човек трябва да си има въображение „преди“, защото „след това“ вече само си прави планове за това как щеше да си направи работата навреме.

Човек трябва сериозно да не понася хората, за да стане зъболекар… и после да им казва: „Моля, не се страхувайте — само аз ще ви боли!“