Хан Кубрат преминал Дунава, забил знамето си в земята и казал:

Характера ми е тежък, ама не е заради лош нрав — златен е. Ама като го сложиш на масата… всички започват да говорят тихо, все едно е ценна находка.

Харесвам дебели жени. Зимата — топло ми е, лятото — не ми трябват чадър…

Харесвам когато жената има големи гърди. Прегръщаш я и усещаш, че между вас има нещо… да речем… диван.

Харесвам това, как музиката те пренася на друго място. Например Фики пее в тази дискотека, а аз—още преди да съм стигнал до бара—вече съм се преместил в друга дискотека… в чая ми.

Харизмата е тайнствено нещо — среща се при плешивите, скучните и възрастните милионери… най-вече защото всички останали вече са се отказали да спорят с тях.

Харчете си парите като млади — да сте живи и здрави! Че като остареете, вече няма кой да ви търпи… и хвърляте пачките през балкона само за да звучи нещо.

Хелоуин всъщност е български празник. Пълно е с тикви и вещици на „гражданска служба“, които обикалят и питат: „Документ или глоба?“

Хелоуин си е ден като всеки друг — хората пак си се правят на нещо ужасно, ама реално просто са се обърнали навътре: вместо да плаши себе си, им пука как ще изглеждат на снимките.

Хем е голям, хем е дебел, хем е от естествена кожа! Портфейла бе, да не вземете да си помислите нещо друго…

Хем искам жена с характер, хем си знам, че ако има характер, няма да ме слуша толкова лесно… и тогава как ще ме свикне да съм “прав”?

Хидрометеорологичният център предупреждава:

Хиляди години минаха, а жените пак си ловят „плячка“ — само че вече не с прашки, а с една поглед-стрела и директно… влюбване.

Хиляди молби за българско гражданство от шведи. Опашка пред посолството ни в Стокхолм. Скандират с плам:

Химичен елемент с период на разпад една година — „данъчен“. Елемент с период на разпад една седмица — „заплатъчен“.

Химичката:

Хитрото бебе мина на „офис“ с родителите си: доплати на носещия го щъркел 300 евро и след две обиколки вече беше „редовен“ жител на Швейцария!

Хладилникът е в левия ъгъл, а лъжицата — в десния. Реших, че така се разпределят отговорностите в дома… Докато не ударих вратата и не се оказа, че бурканът със сладко е „взет под наем“ от съседа.

Хладилникът е враг! Иначе защо постоянно го отваряме с надежда, че вътре ще има чудо? А той ни отмъщава… като остави само светлината включена и ни подхвърли единствения виновник — празния рафт!

Хладилникът е живо доказателство, че най-важното е какво имаш отвътре — защото отвън може да е нов, ама ако вътре е празно… все едно си „само тяло, без душа“!