Хлебарките могат да преживеят ядрена бомба, ама умират от единствено нещо — ако ги залее некролог във „фейсбук“. Което поредно доказва колко е мощна „информацията“… когато е в правилния формат.

Хлябът е божествено ядене. Само хлебарят знае колко е брашното, колко е солта… а Господ — защо го дават направо в молитва.

Ходих в аптеката. Някаква баба се мотаеше край витрината и настояваше да ѝ дадат лекарство за склерозата „на парче“. Казала: „Аз съм с десет лева — един Георги Димитров!“ Аптекарят ѝ вика: „Това е за сирене, бабо!“ — а тя: „Е, щом е за ядене, значи ще го помня по-дълго!“

Ходих в гората за гъби. Прибрах се у дома, измих гъбките, извадих ги в тигана и ги опекох с масло, като за празник. За всеки случай се изкъпах, избръснах се и облякох костюм. Седя си удобно, хапвам… и си мисля: дано поне костюмът да е достатъчно „на изплащане“, ако нещо стане.

Ходих на море, ама нямам пари. И понеже съм голям оптимист, си направих море в домашни условия… Напълних ваната догоре, влизам вътре и викам: „Ей, каква солена вода!“ Само дето после разбрах, че това не е море — това е… домашен режим по диета!

Ходих онзи ден в офис на една банка да подписвам искане за кредит. Едвам ме навиха да вляза — после вече ме навиха и да оставя подпис под подпис… и накрая да попълня „къде се намира подписът ми“.

Ходих при народен лечител. Разправяше, че лекува всичко — от главоболие до любовни неволи. Само дето му текат сополи като при водопровод и вика: “Това е пречистване!” — и аз си викам: “Добре… ама да пречисти и мен, че да не си тръгна с настинка на лечение.”

Холандски учени са в пълен потрес… каквито и експерименти да пробват, всеки път накрая излиза марихуана. Най-накрая решили да сменят протокола: „Няма проблем — просто ще направим експеримент… само че без химия.“ И тогава пак се получило: наредили си запалка, запалили си лабораторията и останалото било „за лична употреба“.

Холандските свещеници днес излизат на митинг за легализация на „леките“ грехове.
Плакатите им гласят: „Дръжте се за традициите — само малко да е!“

Хора, дето все се мръщят и спорят за глупости, в следващия си живот се прераждат в туршия — кисели са, но поне стават за компания.

Хора, които си хапват ябълка и после се оплакват, че са „натрошени“, да не ме занимават!

Хора, пазете Земята — че ако я изоставим, на другите планети май няма ни ракия, ни салата!

Хората биват различни… Ето, аз например съм единствен по рода си!
Като се замисля — и това е единственият ми майтап, защото иначе няма с какво да се сравня!

Хората винаги се делят — на умни и неумни, на богати и бедни, на леви и десни. Според мен обаче има само една истинска група — на хора, които имат у дома апарат за кръвно, и такива, които нямат.
Първите като кажат „лошо ми е“, веднага: „Дай да видя колко е“. Вторите като кажат „лошо ми е“, веднага: „Абе то така… май от всичко е.“

Хората гонят самолети, автобуси, гаджета… а аз – един комар от стаята.
Понеже всички останали не могат да ме надушат… комарът поне ме намира!

Хората живот си живеят, а аз само ям и пия… и после се чудя защо ми е толкова тежко да ставам от стола.

Хората за своето съществуване са измислили само два начина да те „подтикнат“ да работиш — или ти обещават награда отпред… или ти дават заплаха отзад!

Хората искат да отслабнат, да напълнеят… ама да не им личи. Искат да забогатеят, да се откажат от работа и пак да си живеят като царе. Да пътуват, да се веселят и да не им пука. Да се влюбват, да се разделят и да им е все едно. А най-важното — никой не иска да се научи на нещо!

Хората казват:

Добре де… моля, само милионери да ми пишат.

Хората нарязват кръглата пица на триъгълници и я бутат в квадратна кутия… и после викат: „Гарантирано става!“
Абе, да бе — то и мозъкът в главата е кръгъл, ама защо тогава винаги минава през квадратни ситуации?!