Силата на жената не е в това какво казва, а в това колко пъти ще го каже… докато ти най-сетне разбереш, че “после” не означава “никога”.

Силиконови гърди, изкуствена коса, фалшиви устни, изкуствени нокти… и все пак си търси истински мъж. Не че няма какво да пипне — просто иска някой да е истински… отвътре.

Силната ракия, люта чушка и чуждата жена не са за всеки — за тях се искат силни усещания… и още по-силни оправдания.

Силните мъже хващат бика за рогата и викат “Оле!”, а смешните хващат бика за рогата и викат “Айде!”, все едно са си го водили на повод.

Силният вятър е шанс да се провери качеството на миглопластиката — ако издържи, значи е истинска работа; ако не, поне си взел безплатен „нов“ стил.

Силно обичай, трудно прощавай, ама никога не се обяснявай! Ако чак после „извинявай“ ти продължи да звъни… значи още си влюбен в грешната причина.

Символ на семейната власт — дистанционното от телевизора.
Всичко е демокрация, докато някой не каже: “Искам да сменя канала…” и тогава — край на правата.

Симптоми при влюбване — ускорен пулс, зачервяване и подкосяване на краката… Същите са и при ухапване от отровна змия — само дето този път отровата е взаимна.

Синът на Иван Грозни като малък изобщо не го е казвал метафорично, когато е рекъл:

Сиромах човек — жив късмет.
В превод: Ако нямаш пари, поне нямаш и какво да губиш!

Скапан ден, скапани мисли, скапан късмет! Опааа… всичко е наред — намерих ключа за хладилника!

Скапан сезон. Облечеш палто — изглеждаш като човек, ама всички те гледат сякаш си дошъл от грешната спирка. Не облечеш палто — пак изглеждаш като човек, ама всички го правят същото… като се смеят. Започвам да подозирам, че проблемът не е в палтото, а в това кой съм аз без него.

Скачането с парашут изобщо не е страшно. Пускаш се от самолета и си казваш: „Спокойно!“ Отваряш вратата и гледаш — Waze… само да не те преизчисли в движение.

Скопие — столицата на държава, в която хората са “скопени” от чувство за национална гордост… и всяка вечер режат историята на свой вкус, за да им отговаря.

Скоро мързелът официално ще се преименува на “пролетна умора”, за да звучи по-уважително — все пак никой не го “взема” доброволно, просто си идва с цветята.

Скоро не сме я виждали в общия семеен фейсбук профил. Ей така ли се преживява?
Къде изчезна традиционното българско семейство — това, дето винаги е “заедно”, но имат парола само за отделните профили?

Скоро ще дойде пролетта. Ще се разтопят снеговете.
При децата — първи сополи…
При мъжете — първи ремонти… и после — първи мазоли.

Скоро! Обадете се на всички роднини и проверете по къщите! Идват мандарини!

Скромни хора няма. Има само такива, които още не са измислили с какво да се хвалят.

Скромността краси човека.
Всички прахосмукачки са скромни — щом ги пуснеш, все едно чакат да им кажеш „моля“!