Свидетели на Йехова станали свидетели на ПТП и сега не знаят дали случилото се е „признак“, или просто някой е решил да си сменя колелото на съседа…

Свикнал съм винаги да записвам разходите си:
Хляб 3 лв.
Кафе 2 лв.
Обаче не си спомням за какво точно ми бяха ония 120 лв. — сигурно е било за „нещо дребно“… което е било точно 120 лв.

Свикнал съм искрено да давам от своето сърце — само дето обикновено го “разделям” на дребно, а после хората ми искат фактура за всичко, което съм дал. Казват: „Теорията била, че всеки краде обич…“ — е, да, вярно е, ама мен ме тежи друго: някои вземат обич на макс, а когато дойде ред да върнат… изчезват и чак чак за светлина търсят батерия.

Свободата на словото няма нищо общо с онези, дето си мислят, че “свободно слово” значи “свободно да не мислят”…

Свободни сме само в мечтите си. През останалото време сме на автопилот — от заплата до заплата.

Сега го кръщават „меню седем нива“. А едно време в Пловдив му викахме „Да го има!“ — и то не спираше, докато не свърши и апетитът.

Сега децата искат смартфони, плейстейшъни, лаптопи… А аз като си спомня, че през 1988 за Нова година само си пожелах да има ток—да запали елхичката…
И познайте какво стана: елхата светна, ама първо за малко—да се убедя, че надеждата е с предимство!

Сега чак разбрах какво точно им липсва на хората, за да са истински добри… Сънят не им достига!
Като се наспят, и душите им стават меки… като маслото в хладилника!

Седем години не пих, не пуших, само спортувах — за момичета въобще не помислях…
И тогава дойде класният и вика: „Браво! Е, сега вече може — от утре и домашните не прави!“

Седем милиарда души по света, а вие с бившата още се „изяснявате“ кой е крив! Боже Господи!

Седи един чисто гол пред казиното и зъзне. От казиното излиза мъж само по гащи.

Седим с Генко, пием чай.
Генко:

Седиш си във фейса, скролваш си и още на секундата ти става ясно: има хора, на които короната не им е паднала… ами им е останала на ума.

Седя и се чудя — комарът, дето снощи ми взе кръв, кога ще ми се обади да ми каже какво е станало с пробата. Дано не ми ги прати по пощата… на таблото за обяви.

Седя си аз, гледам си реклами… и през 15 минути — „продължава“?!

Седя си в нета и изведнъж усещам миризма на печени картофи… А аз уж ги бях сложил да се варят!
Явно и компютърът ми има апетит — готви паралелно с мен!

Седя си във фейса и изведнъж ми мирише на печени картофи. А пък уж ги сложих само да се варят!

Седя си тихо тук, никого не закачам… Ама то желание има, само дето не мога да намеря кого да дразня — всички са заети да ме оставят на мира.

Седят две бабета на спирката и чакат автобуса.
От другата страна на тротоара едно хлапе седи на бордюра, с телефон в ухо и бодро си рапира, ръкомаха като диригент и стъпва от време на време, все едно го е викнал целият град на репетиция.
Едната баба поглежда и въздъхва:

Сезонът на доматите свършиии... Иде сезонът на лютеницатааа — ама само дето в лъжицата!