Не съм чел Истанбулската конвенция — ще чакам някой да я преведе на кино, че да ми я поднесат с трейлър и боксофис.

Не толкова бързо, АВГУСТ, не толкова бързо! Не сме готови още за СЕПТЕМВРИ! Децата са на „училищна“ вълна, ние сме на „ремонтирай и намери обувки“ режим…

Не трябва да ни обяснявате как се работи — стига сте ни учили. Научете се най-после да плащате!

Не трябва да съдиш човека по приятелите му — Юда имал безупречни приятели… чак толкова безупречни, че всички му намирали работа, докато накрая някой не го “подкрепил” да си вземе следващия отпуск.

Не търси вината в другите хора — вината е в шкафа до мивката. Там е всичко: от приборите, които “липсват”, до чашите, които изчезват безследно… и най-вече — дето винаги “няма какво да се сръбне”.

Не търси вината в другите хора! Вината е в килера до хладилника!

Не търси следи от стъпките на древните — търси нещо по-важно: онова, което са търсили те.
Защото след като са го намерили… всички сме наследили само прах, легенди и неудобството да чистим.

Не умееш ли да плуваш във водите на живота — не гори мостовете след себе си… че като се наложи пак да ги прекосиш, ще се чудиш защо сърфът не върви.

Не учете химия в училище — ако го направите, целият ви живот ще стане една голяма научна реакция. А ако не я учите… поне ще си сигурен, че всичко ще изглежда като магия!

Не хаби кафето на пиян, а брака на самотен! 😉

Не харесвам хора, които пушат трева…
най-вече онези, които я проверяват на летището.

Не хвърляй прахосмукачката след всяко чистене. С изненада ще откриеш, че килимът пак си е мръсен — и че все ще се налага да минеш със същия уред по същия маршрут.

Не че съм расист, ама като видя сняг, първо се оглеждам: бял ли е… и ако ще е “цвят”, поне да е светъл!

Не, не псувам! Само говоря свободно „тираджийски“ — с лек строителен акцент!

Не, че се хваля, ама успях да си довърша една изключително тежка 14-дневна диета само за 3 часа и 21 минути…
Казах си „само малко“ и… свърши ми работата!

Небето като от коприна, а ний седим под карантина…
Гледаме звездите и си мислим: „Дано поне понеделникът пак да е в облак!“

Неведоми са пътищата Божии — особено когато свършват магистралите и започват глобите!

Невероятно, но факт!
Когато някой политик лъже, на него му се увеличава не заплатата — а вилата!

Невроза — това е, когато душата не е в рози… а в графика за плащане на сметките.
Взимаш една роза за успокоение и тя ти идва с касова бележка.

Неделите не са това, което бяха. Сега всеки си взима душа в удобно време — и после се чуди защо няма кой да му каже „аман от тоя ден утре пак ли?“