Не се смей на човека, който мълчи на интервюто, защото може да се отпусне и да започне да разказва… какво е правил, преди да му поискат автобиография.

Не се смей на човека, който прави крачка назад—може само да си търси място за ускорението!

Не се страхувайте да летите. Още никой не е останал в облаците — самолетите рано-рано си намират пътя обратно към земята… ние просто ги гледаме отдолу.

Не се страхувайте от съвършенството — не Ви заплашва…
То само идва, чука на вратата, оглежда къщата и казва: „Добре де… така и така не е идеално, вие продължете, аз ще си намеря друг дом.“

Не се ядосвай, когато някой говори зад гърба ти — радвай се, че те имат за достатъчно важен човек да те обсъждат… и то на висок глас, докато си наистина пред тях!

Не се ядосвай, че не са ти дали това, което поиска. По-добре да не си го получил — защото явно си го поискал по навик, а заслужилото идва с лихва.

Не се ядосвайте, хора! Всичко започва с „лоша нервна жилка“ и свършва в „нормална почва“… най-много да се окаже, че проблемът е в това, че сте си засадили очакванията на грешната земя.

Не се ядосвайте, че ви е “изтърсила” вратата — ако са ви изхвърлили през комина, прозорецът поне е излезнал по-висок.

Не си българин, ако не се спънеш в кофичка, не се огледаш да видиш кой гледа, и после не й кажеш: „Ама ти това за кого беше?“…

Не си българин, ако се спънеш в камък и първото ти нещо не е да го погледнеш сърдито и да му кажеш: „Айде бе… направо ли?!“

Не си го слагай на сърцето това днешно разочарование. То е само репетиция—утре идва главната роля!

Не си играй с Огъня—играй с Дървата в него. Поне ако гръмне, ще знаеш кой е виновният: дървото, дето се е напъхало само в огъня!

Не си играй с огъня — играй с дървата в него: ще стане топло, ще стане ясно кой печели… и няма да има „изведнъж“!

Не си ли сигурен, че ще стигнеш до финала — не започвай, че после всички чакат, а ти се оказваш просто надпис: „До скоро!“

Не си мисли, че си нещо повече от другите. Аз и вие сме на едно и също ниво — и то в самолета: първа класа излита, втора класа излита… и накрая пак всички кацаме “на нивото” — в същия бюлетин за забавянето.

Не си мъчи главата: ако не знаеш на кого колко дължиш, значи още не дължиш—просто всичко е в процес на откриване.

Не си пич, ако ходиш с 20 мацки. Пич си, ако ходиш с една, която обичаш… и 19 тичат след вас, защото ревнуват!

Не си помисляй да „пожелаеш“ жената на ближния — почакай да излезе в командировка. Така поне поне ще е командировката, а не грехът!

Не си поръчвайте пуешки хапки в лют сос с надежда, че ще е „само малко пикантно“. Плаща се на момента!

Не си правете илюзии — те си имат достатъчно храна и без вас… вие само им носите още поредната надежда.