Неделя сутрин — продължение на съботната вечер, само че вече сутринта е “изненадата”, а не махмурлукът…

Недоцелуваната жена е по-страшна от недопитата ракия — не оставя спокойствие, докато не кажеш поне „ей, чакай малко…“.

Незаконните емигранти винаги са били проблем в Америка. Попитай когото и да е—и той ще ти каже: “Абе, ние само ги питаме къде точно е формулярът, ама никой не ни дава карта…“

Нека британските учени най-накрая направят нещо полезно:

Нека всяка жена има мъж, който да решава проблемите — и то така, че след него да няма нови за решаване.

Неловкият момент, когато партньорът ти каже, че обича всяка твоя извивка, а ти по навик отвръщаш:

…и чак тогава осъзнаваш, че не точно това са имали предвид.

Немското било по-качествено от китайското? Единственото, което падна в Берлин, беше стената… а “Китайската” си стои — просто са я укрепили с “по-добри материали”.

Ненаситен съм в леглото — спах цял ден и пак ми се иска да си легна още малко.

Неомъжената жена е като котка в килер — тихо оглежда, после връхлита; омъжената — като куче на каишка: не може да бяга, но със зор пази кой влиза в дома.

Неочаквано ми попадна един килограм черен хайвер. Някой да знае как се приготвя, „черен хайвер по селски“?

Непрекъснато си обещавам: „От понеделник — здравословно!“ Само че като погледна календара… той пак свети „празник“! Май спортувам само в смисъл на „търкаляне“ — от трапезата до дивана.

Нерентабилно влагане на капитали е... да дадеш някакви пари за реклама, и накрая да се окаже, че всички са дошли просто за автограф, защото сестра ти е в ролята.

Несръчен любовник решил да е романтичен: поднесъл цветя, услужливо казал „Обичам те“… и на третия път чак успял да влезе в стаята, без да се удари в перваза. Партньорката му само го гледала и казала: „Браво… вече си толкова „нежeн“, че дори сарказмът е точен по график.“

Неудобството да живееш в центъра на големия град е, че дори да имаш желание да се запасиш с камъни—няма откъде! Всичко е асфалт, но пък вятърът е същият: отвява те без джобни за да те държат на място!

Нивото на демокрация у нас е толкова високо, че хората не се страхуват да кажат „на глас“ истината…
само че първо се оглеждат да видят кой стои наоколо, за да не се окаже, че истината е за него.

Нивото „говоря си сама“ минах—сега вече си водя кореспонденция… с насрещния дух!

Ние в Люлин не се притесняваме, че София е затворена! Щото ние там не ходим… ние само минаваме, когато нещата станат “крайно наложително”.

Ние си мислехме, че по-лошо от това няма накъде. Оказа се, че по-лошото е просто… другият етаж. Само дето фантазията ни стигаше до стълбището.

Ние, можещите, водени от незнаещите, успяваме да оправим проблема… с риск да стане по-зле, само и само да има какво да се обсъжда.

Ние, мъжете, винаги сме като късмета. Първо ви носим щастие — и после ви носим истинско щастие… но без нас.