Никога не вбесявай българска жена… тя не само помни какво е било—ами помни и какво *трябва* да стане, за да има право да ти се кара.

Никога не вбесявай жена — тя не само помни всичко… ами помни и какво ти „ще кажеш“, преди да го кажеш!

Никога не вдигайте непознат номер! Възможно е да се окаже някой от същите, които ви звънят… уж за последния път.

Никога не вдигам служебния телефон в четвъртък следобед — не от работа ме е страх, а от това, че ако кажа „Да?“, ще ми свърши петъкът.

Никога не давайте непоискани съвети! Особено ако сте като мен — давате ги с увереност, а после се оказва, че нямате представа какво говорите.

Никога не заменяй една жена с друга. Бъди мъж и вземи и двете — и като стане въпрос за избиране, нали си “решителен”, просто ги разпредели: едната за днес, другата за “утре”.

Никога не казвай на жена си къде си ходил преди — иначе ще започне да ти задава въпроси и ще ти развие такава “прекрасна” схема, че накрая ще се почувстваш не като мъж, а като неплатен ремонт.

Никога не казвай „аз съм пълен провал“! За това си има съседи, колеги, приятелчета с лошо време за кафе, и роднини, дето те „обичат“, но само когато им дават повод да се чудят как си така.

Никога не коленичи за жена само защото ти е поискала… ако тя не може да коленичи поне веднъж за теб, ти коленичи колкото трябва — сам пред огледалото!

Никога не наричай човек глупак. По-добре му поискаeш пари на заем — така поне ще разбереш колко е “глупав” в сметките.

Никога не падай на едно коляно за жена, която няма да стане до две—за теб. Ако ще се коленичи, нека поне тя да го направи и от двете страни на душата ти!

Никога не питайте женен мъж коя жена е най-секси.
Все едно да питаш сомалиец коя храна е най-вкусна — всеки казва “каквото има”, ама никой няма да ти каже истината.

Никога не питайте човек защо ви обича, защото ако се задълбочи достатъчно, може и сам да стигне до извода, че го прави само от навик — като да си пускаш лампата, макар че вече не ти трябва.

Никога не пиши нещо, под което не смяташ да се подпишеш — особено ако работиш в общината. Там ще те питат кой е „авторът“, и после ще се окаже, че ти си написал и „подписи за всички“.

Никога не приближавай бик отпред, кон — отзад, и не се доверявай на идиот… който и да е. По-добре стой настрана, че после всички питат: „Ама защо?!“

Никога не се обвинявай за закъснението — винаги можеш да обвиниш часовника. Той поне не може да се сърди… нали?

Никога не се примирявай с човек, който не се бори за теб — като лепенка с баркод, която отказва да се махне от тигана с незалепващо покритие: върти се, опитва, стиска се… и накрая пак си е там, сякаш няма да има значение какво обещават.

Никога не споделяй собствения си окоп с някой по-смел от теб — той ще го ползва за щит, а ти ще му бъдеш резервната мишена.

Никога не спорете с жена! Опитайте само веднъж да кажете “не си права” — и оттам нататък започва… мълчание, което звучи като трясък на трамвай: без звук, ама те смазва напълно.

Никога не спори с хора, чиито телевизори са по-големи от библиотеката им — те не търсят аргументи, просто включват още един канал!