Не купувайте на детето компютър — не го лишавайте от детството!
Пуснете му игра, с която да се развива: например да търси “къде е мишката” в целия апартамент… по три часа на ден.

Не късай клона, на който си кацнал. Няма друго дърво, където да си толкова сигурен, че като се изнервиш, поне ще имаш на какво да си клатиш краката.

Не късай топлите отношения — идва студеното… и тогава или ще си търсиш компрес за сърцето, или ще те „замразят“ в групата без право на мнение.

Не ме е страх от петък 13-ти — направо ми е забавно. Само дето ме е страх от това да не стане някаква беля… та да прескоча и събота 14-ти.

Не ме е страх от терористи! Вече пет години си имам съпруг—държи ме под контрол от сутрин до вечер.

Не ме канете на купони! Купоните отдавна ги няма. Сега всичко е “на сметка” — като отидеш, първо сметката ти я посрещат.

Не ме питайте къде съм бил — по-скоро си отговорете защо ви липсвах!

Не ме правете на идиот — аз сам ще си го играя!

Не ме приеха в клуб „Голям и дебел“… Оказа се, че не ставало дума за ръст и килограми. Трябвало да съм „голям“ откъм характер и „дебел“ откъм търпение… аз не минах теста.

Не ме търсете под дърво и камък! Търсете ме на паркинга — под колата, с отвертка в ръка… и с обещание, че „само за малко“ ще оправя нещо.

Не ми е яд, че си некадърен, а че всеки го вижда!

Не ми пука какво мислите за мен… радвам се, че най-сетне успяхте да го направите — мислих си, че ще си останете на ниво „гледам те и съдя“.

Не мисля, че всички жени са толкова развратни — аз просто си подбирам най-надеждните и им давам време да ме разочароват… по-късно.

Не мога да ви разбера как сте толкова спокойни, когато знаете, че всички вкусотии мръзнат в хладилника, а вие спокойно ги гледате — сякаш нищо не става! 😄

Не мога да ги разбера онези, които за подарък са готови да търпят цяла година…
Аз като обещаю “ще ти дам нещо”, те почват да ме слушат от сутринта и не спират чак до Нова година!

Не мога да повярвам… Каква е тази формула, какво е това нещо, но накрая излезе, че резултатът показва моята възраст! Ай стига… представих си го като математическа задача, а то се оказа личен контрольор.

Не мога да разбера как някога жените са участвали в „неми“ филми?!
Нали ако актрисата не можеше да говори, сцените щяха да са адски кратки… единственото, което се чува, щеше да е: „Готово ли е вече?“

Не мога да разбера как работят в банката—винаги връзват химикалката за гишето. Значи имат доверие на мен, че ще им вкарам парите… ама нямат доверие, че ще си взема химикалката!

Не мога да разбера тези суши-ресторанти… Как е възможно една оризова топка, завита в водорасли и сервирана като “деликатес” – сурова – да е по-скъпа от пилешка пържола, завита във вестник, при това току-що пържена…

Не мога да разбера тия суши-ресторанти. Как е възможно ориз, завит в нещо, което плува, и то сурово, да струва повече от кюфте, завито във вестник и поне понякога „стъпва“ при поръчка като хората?