Не губете надежда… остават към 90 дни до „Дее’ ба тая жега!“ — дотогава просто се преструваме, че това е климатикът, а не печката.

Не допускайте чуждата диагноза—да не би тя да ви постави на мястото си, вместо да ви върне към собствените ви симптоми.

Не е важна дължината на кабела — важно е колко дълго ще издържи батерията! Ако свърши по-бързо, пак ще търсиш зарядно… и пак няма да го намериш.

Не е важно да получиш това, което цениш, а да оцениш това, което получаваш.
Защото ако чакаш точното нещо… може да се окаже, че си си поръчал “доставка до 19:00”, а то идва чак към 19:05 — точно колкото да разбереш, че си цениш търпението.

Не е важно да си богат — важно е да имаш такъв вид, че и да си на червено да те уважават като на зелено!

Не е важно колко време имаш — важното е да не го губиш! Например аз имам много време… просто не мога да намеря къде съм го сложил.

Не е вярно, че с годините любовта към жените ни намалява. Просто си сменя формата—вместо „любов“ започва „меню“. Първо искаш да я впечатлиш, после да я нахраниш, накрая вече само чакаш да каже: „Ще има ли пак нещо вкусно?“—и това ти е новата клетва.

Не е добре още на първа среща да му казваш, че си гъбар — човекът може да реши, че не си търсиш жена, а просто нови места за гъби. И като научи, че си бил вдовец два пъти, направо ще те гледа така все едно ще му донесеш и реколтата… ама не тази, дето се бере в кошница.

Не е добре, когато главата на семейството изглежда като задник — тогава цялата къща мирише на „гледайте ме“, вместо на „разбирате ли“.

Не е достатъчно само да си оплетеш кошницата — трябва и да я направиш толкова пълна, че като я вдигнеш, да ти кажат: „Браво… вече не се носи — се тежи!“

Не е лесно да си мъж — всеки ден трябва да измисляш оправдания… „Малко е закъснял автобусът“, „Не беше моят Wi‑Fi“ — и пак накрая ти говорят: „Ама ти пак си забравил да се извиниш!“

Не е лесно да си хубава — мацка, ама и не е хубаво да си “лесна”: всеки започва да те сваля, а никой не пита какво ти е тежко.

Не е лошо да си дядо — лошо е да си дядо, който мисли, че баба е “само за вечерта”!

Не е луд този, който яде баницата, а онзи, който й обяснява какво е сложил вътре и после се сърди, че не отговаря!

Не е нужно да се мислиш за достатъчно възрастен — стига снимките ти от училище да са „сканирани“, вместо да са „проявени“.

Не е приятел онзи, дето ти бърше сълзите — а онзи, който ти пречи изобщо да се разплачеш!
Глупакът си има таймер: не прощава, не забравя. Наивникът — обратното: прощава веднъж и забравя два пъти. Мъдрият прощава, ама си записва, за да не му се повтаря упражнението!

Не е работа да се смятат чуждите пари. Затова в данъчната служба назначават само хора без възпитание — да не се чудят чии са, а веднага да ги преброят.

Не е случайно, че венчалната халка се слага на този пръст — от него през целия живот започват да ти взимат “само по малко”, докато накрая остане само усмивката.

Не е страшно да си самотен дядо — страшно е да станеш за малко „само да поспиш“… и да те намерят буден до баба!

Не е страшно да станеш дядо — страшното е, че после ще ти обясняват как се „прави“ баба, и то в леглото.