Не е страшно, ако насън ти се появи тоалетна. Страшното е… ако я намериш и вътре има някой, който ти казва: „Закъсня, вече си свърши!“

Не е страшно, ако седиш сама в автобуса… Страшно е, ако седиш сама и всички се оглеждат да проверят дали някой друг не е закъснял — и да свети “Свободно” само за теб.

Не е страшно, ако стоиш сам пред магазина… страшно е, ако стоиш сам и касата се оказва “за двама” — ама никой не идва.

Не е толкова страшен зъболекарят, колкото самият му ценоразпис — гледаш го и първо ти излиза стоматологията от ума, после и зъбите от челюстта.

Не е толкова страшна глобализацията, колкото това, че някои хора си вземат само най-лошото от „общия“ свят — и си го правят по-голямо от себе си.

Не е трудно да намериш мъжа на мечтите си. Трудно е да го представиш на собствената си жена, без да започне разпит като в полицията.

Не е трудно да се влюбиш в едно котенце… Сложно е после, самичка да отгледаш всичките му братя и сестри, дето са се оказали “плюшени” само на първа мисъл.

Не е трудно да станеш в 6 сутринта — трудно е да не се озовеш в 6 сутринта… по чужда биологична астрология.

Не забравяйте, че парите не са всичко на този свят… Само че, преди да започнете да ги философствате и да говорите “нямало смисъл”, натрупайте поне малко—да имате какво да губите, докато сте прави!

Не завиждайте на „супер звездите“! По рекламите изглежда, че те всички също имат проблеми — зъбите чак им падат, кожата им прави обриви, ставите им щракат, а пърхотът им е на промоция.

Не знаете как да отслабнете? Пийте по една чашка вода… и три дни преди ядене се обаждайте на приятел да ви събере — да, чак тогава ще ви се яде!

Не знам какво са вършили Адам и Ева в Рая, но след тях Бог сложил строга забрана: „Само с преживяване“ — и веднага пуска там… умрелите.

Не знам около кого щеше да се върти светът… ако не бях аз, нали?! Само дето постоянно се върти — а аз си стоя… по отчет!

Не им стига, че смениха часа — днес смениха и минутата. Като стана време, оказа се, че сме закъснели още преди да е започнало. Съсипаха я тая държава!

Не казвам, че е грозен—просто има един странен талант: изглежда чудесно навсякъде… но огледалото не го уважава.

Не казвам, че мъжът ми пазарува постоянно, но кухнята ни вече прилича на склад — рафтовете са пълни, а място за чинии няма.

Не казвам, че не те харесвам… но ти си нещо като „Понеделник“ в живота ми — появиш ли се, и веднага ми се иска да си легна… поне докато мине.

Не казвам, че си глупав! Просто мозъкът ти е на режим „празнична икономия“ — и затова работи само когато всичко е крайно наложително.

Не карай по-бързо от колкото може да лети ангелът ти-хранител — че нали ако го изпревариш, ще останеш сам да си оправяш катастрофата.

Не крадат всички — крадат само тези, които имат “възможност”: останалите имат само желание.