На матурите по английски се падна на Николай Бареков…
Всички останаха потресени, че не превежда граматиката — а изцяло я обявява за „неразбрана демокрация“.

На мен дори кръвната група ми е „отрицателна“ — какво да говорим за характера… и аз не приемам нищо. 😄

На мен като ми тръгне в живота, не само че тръгва — амими минава направо през мен, забравя ме на следващата спирка и продължава, все едно аз съм реклама.

На много мъже снимките им са като виното — като я обърнеш на майтап, мирише, а като го отвориш истински, пак се оказва, че е оцет.

На моите години, ако имам смъквания по тялото, значи пак са ми сложили ЕКГ—да го следят, не мен…

На моята приятелка краката са по-дълги само с пет сантиметра, отколкото на предишната, а парите изчезват пет пъти по-бързо. Защо?
Защото новите обувки са „по-високи“ не само отпред, а и в цената — и директно отиват към бъдещето.

На мъжете само едно им е в главата: „Да не се затрие човечеството…“
Всъщност, по-точно — да има къде да си паркира колата!

На нарушителите, които “пропускат” презерватив по време на с*кс, им издават не акт за нарушение, а акт за новородено.

На нас жените ни трябват: мил, силен и разбиращ съпруг. Нормално ли е това да изисква цялата му заплата и половин час на ден внимание? Толкова ли искаме от един милионер?

На опаковка на спирала пише „Използвай преди 2018“. Не разбирам защо всички ми дават толкова зор… сякаш ще ми светне, само защото е изтекла!

На опашката пред магазина

На пейката пред входа имаше табела „ГЛЕЙСТЕЙШЪН“ — всички минаваха и се смееха, защото по цял ден пенсионерите седели там и гледали… все едно чакат телевизията да свърши.

На плажа и тази година бременните мъже са повече от бременните жени — щото при тях „в корема“ се пълни по-бързо от крема за слънце.

На платените пътища вече няма да пресичаш по зебра — ще пресичаш по баркод. Като сканираш, системата решава дали имаш право да минеш… и дали да те таксува за „пешеходен маршрут“.

На половината тука, дет' си снимате храната, не ви харесвам лайковете…

На първо време ще живееш при мене — спане, храна, спокойствие… а утре ще си тръгнеш… защото ще се събудиш и ще се окаже, че всичко е било само сън.

На път за вкъщи се взираше по витрините така лакомо, все едно търсеше най-сладкото в света. Като се прибра, гледа жена си и внезапно разбра — не може да погледне друго, освен... хладилника: очевидно пак беше „изял“ очите си.

На път към Закона
Най-накрая, в това забутано, уединено селце, търсенията му приключиха. В старата кръчма, до димящия котел, стоеше Законът.
Никога не бе виждал по-стар и по-скърцащ чиновник.

Сухият господин с треперещи ръце кимна важно.

Дъртият чиновник се почеса, погледна го строго и отсече:

На работа го наричаха агент 007.
0 мотивация за работа.
0 желание за работа.
7 почивки за кафе — и всеки път изчезва като в мисия невъзможна.

На работа ме молят: „Моля те, остави си нервите вкъщи.“
Вкъщи пък ме гледат и казват: „Ама ти остави ли нервите на работа?“
Е, мамка му! Аз да не съм багажник, че да ги пренасям напред-назад!?