Набират се доброволци за ремонтирането на “вече приключилия” проблем, дето всички казаха, че няма нужда от повече проверки. И понеже всичко е напълно ясно, ще има пълна анонимност—за да не им се търси отговорност после!

Наближава 1 януари — Ден на независимостта на опорно-двигателния апарат…
И тъкмо тогава започва “бунтът” — ставите:
„Айде стига вече с тостовете! Отпускайте ми краката!“

Наближава Свети Валентин, а ти още не си си намерил “половинката”… направо си им свършил всички празници – и католически, и православни!

Наближава Хелоуин… Ако ви трябва призрак за парти, звъннете ми — аз съм на разположение, ама искам аванс.

Наближава времето за „отворени врати“ в мъжката баня — влиза гола жена, всички мъже изчезват с писъци, а единствено сапунът остава да си търси мястото.

Наближава краят на 2026-та и успях да изпълня всичките си цели за годината:
1 - да спра да пия - направено
2 - да спра цигарите - направено
3 - да спра да съм мързелив и да си намеря работа - направено
4 - да се изнеса от апартамента на родителите и да заживея отделно - направено
5 - да си намеря готино гадже - направено
6 - да спра да лъжа за всичко - още съм доникъде…
…но поне вече не лъжа, че „утре започвам“. Само казвам, че „утре“ идва на мястото си.

Наближава най-дългата нощ в годината — 31 декември. Ставаш, вечеряш, почва да става късно… и точно когато ти се приспи, някой казва: „Гледай! Полунощ!“, и часовникът пак почва отначало.

Наближава пролетното почистване.
Май е време да сортираме отпадъците… да видим коя категория сме ние — стъкло, хартия или “кой го е мислил тоз живот”.

Наблюдението на ЕС върху мързеливите гърци показа, че даже Херакъл е бил на “болничен” — просто не са го документирали като симулация на труд.

Набожен си, когато си учил теория на вероятностите и вместо да ги изчисляваш, продължаваш да триеш билетчета с надеждата, че „ако е възможно, значи е писано“.

Навлизането на чуждите празници в бита ни води до абсурдни ситуации като тази: лягаш си на Коледа с Дядо Коледа, а се събуждаш на следващата сутрин с будителка — да ти чете биографии, пък ти още ти е студено от „подаръците“.

Наводнение — висшата форма на „мокро състояние“.

Навремето влизах в барa с думите „За мен както обикновено“, а сега — в аптеката: „Една рецепта, но такава, дето да ми мине като лекарство… и да ми остане като навик.“

Навремето имаше хора, които четяха книги. Сега има такива, които просто “гоогълват” и се правят, че са го учили!

Навремето като закъснееше някой казваха: „Тъпак!“
А днес като закъснее същият — „Редовен клиент!“

Навремето нещата бяха прости — казваш „мамо, татко“, и родителите зад врата ти изчистваха кармата: първо — една задушевна лекция, после — мигновено възстановяване на аурата с преварен чай и накрая — махаха негативната енергия, като ти я прехвърляха върху домашното.

Навремето тичах до вкъщи, за да се изпикая — сега вече се връщам само за да не ми се… кашля от притеснение!

Навсякъде вадят кафе 3 в 1, само в Габрово го пускат обратно — 1 в 3.

Навсякъде лепнали табели „натисни“, „дръпни“, „бутни“… все едно не знаят, че единствено аз си решавам къде да давам акъла и къде да си го прибирам.

Навсякъде ни правят предупреждения: „Не се излагайте на слънце в тия жеги!“ — аз, обаче, се излагам… ама на сянка.