На самотния песимист възглавницата винаги му е наполовина вдъхновяваща — другата половина все пак е от съня.

На св. Валентин най-сигурният начин да зарадваш втората половинка е да я убедиш, че третата просто е станала “в график” — и пак няма да е там!

На сватба в Габрово младоженецът рекъл: „Всеки да си сложи късмета на челото!“
И понеже никой не обичал да харчи пари, всички започнали да си лепят… талони от лотарията — само че колкото по-голяма надежда, толкова по-малки парченца.

На сватбите в Габрово младоженците не канят за тостове — канят за тестове: „Лепете парите на челото, да видим кой ще издържи най-дълго без да ги плъзне!“

На село се пали печката на свещ, а в големия град — на презентация.

На снимка — шоколадов бонбон, на живо — бидон с надпис „аромати“.

На снимките не изглеждам много добре, но в реалния живот съм направо опасен! 😄

На сутринта най-сериозният е този, който снощи се е смял най-силно—просто още мисли кой е „тъмната страна на луната“.

На такава възраст съм, че не ми трябва да се наливам в края на седмицата — в понеделник изглеждам като „разпределено“ тяло на самото работно време.

На теория всички сме „заедно в екип“, на практика всеки се води на различни сметки.

На това викам добросъседство аз — лятото ние ходим на почивка в чужбина. Обаче като дойдат избори при нас… те си взимат отпуск, и вместо да ходят на плаж, тръгват да си „проверят“ как вървят нещата у нас.

На този свят трябва да си честен — само когато парамедиците те питат:

И ти, с най-невинния глас:

На този сегашният „здравословен“ пълнозърнест хляб, едно време му викахме тип „скинарио“ — и с него хранеха прасетата.

На тортата за рождения ден на директора на завода „ВАЗ“ три пъти му сменяли свещите — първия път да свършат, втория път да запалят, третия… да не му го „отчетат“ като извънредно работа.

На тръгване от клуба, ма мазохистите:
„И само да уточня — не че се оплаквам… просто ако съм ви засегнал, значи явно пак сте ми били прави.“

На тъмно приличам на Скалата… ама само ако е толкова тъмно, че и котката да не може да ме намери.

На тъпи въпроси не искаме да отговаряме, а на умни — не можем.

На фон дьо тена пише с големи букви: „НЕ ПОКРИВА КОЗМЕНАТА СТРАСТ“.

На хората с железни нерви не им трябва да се подлива вода.
Щом видят в чашата, веднага почват да ръждясват — не от водата, а от това, че пак някой им “наля” нервите.

На шега за Нова година си направихме оригинални късметчета. И аз, моля ви се, да сложа да вземе жена ми—да му мисли! Само да се падне късметът „Да ѝ стане баницата на мазен шедьовър“. Ама тя, естествено, го разсмя—изяде половината тава и взе, каквото трябва: „Благословена коричка, да не яде без причина!“