Купих в магазина бензинова резачка и хокейна маска. Не знам защо, но на касата ми казаха: „Вие сте следващият!“ — явно системата мислеше, че ще режа опашката.

Купих препарат, дето пише: „Почиства 300 петна!“ Прибирам се и гледам… Няма изчистено нито едно! Явно или съм направил само „едно-две“, или у нас петната са по-упорити от рекламата. Та затова — по-скромно с петната… и с обещанията!

Купих самозалепващи се тапети. Лепя единия край. Седя. Чакам другия да се залепи.

Купих си аудио курс „Английски за цяла нощ“. Цяла година, всяка вечер, го пусках тихичко преди да заспя. И понеже уж трябва да ми влезе в главата… сега като чуя английска реч, се събуждам за секунди.

Купих си куче! Оказа се Козирог! Вместо да изпълнява каквото му кажа, започва да ми дава съвети как правилно да му давам команди… и то с такъв тон, че направо ми се извинява за обучението.

Купих си нов Android и го сложих в задния джоб. Качих се в колата, седнах и… „крак“. В паника оглеждам джоба и си викам: „Айде дано да е само ключодържателят…“

Купих си нов магнит за хладилника. Сега като влезеш в кухнята посред нощ е тъмно, а от хладилника свети:

Купих си нов тостер. И той, щом види, че се бавя, започва да пищи — нещо като “Пускаш ли, или не пускаш?“.
Нощем като ставам за закуска, вече не са ми разходките… а таймерът на тостера: “Студен хляб — до 60 секунди!”

Купих си нови обувки. Погледнах се в огледалото — изглеждах като скован чиновник. Събух ги, огледах се пак — пак съм аз, само че с чорапи… и то с нагласата да си търся работа.

Купих си папагал. Оказа се, че е зодия Овен — такъв характер! Вместо да повтаря какво му казвам, почва да ми спорѝ: „Не, аз казвам така!“ и накрая аз започвам да му викам, за да ме послуша.

Купих си пастет… гледам на опаковката пише: „Рецепта от къщата на баба“. Обръщам отзаде — „Произведено в Персия“. Чак тогава разбрах защо дядо все мърмореше на баба: „Ти май правиш всичко… по стар стил, бе!“

Купих си пет килограма течен шоколад и веднага си смених статуса на „В отношения“ — да не ревнуват плодовете от чашката.

Купих си пижама за 96 лева. Баси, толкова е удобна, че цяла нощ ще си мисля дали да спя… или просто да си лежа по нея.

Купих си списание, а в него – бонус: „Ключът към перфектната работа“. Прочетох го… Извод: или не съм ключ, или днес пак не ми върви.

Купих си таблет. И сега се чудя къде точно не трябва да разливам кафето — не че го пия на “таблетки”, ама явно техниката си има правила!

Купих си таблетки за повишаване на интелекта. Отварям ги с усилие, ама явно са работели само върху опаковката — мозъкът ми остана затворен.

Купих си хапчета за повишаване на интелекта — уж са “лесни за приемане”… ама кутията не я отворих, та и мозъкът ми не разбра как.

Купих си часовник, пак китайски. Работи само когато му се насочиш със слънцето… и да, вече ми стана ясно защо ги продават на килограм — такива не се купуват, а се събират!

Кучето може да подуши трохите от 10 метра, а баба ти може да усети от 200 километра, че “само малко” си пропуснал вечерята.

Кучето надушва страх, акулата — кръв, а жената — остатъка.