Кметският стол е като македонската наденица — като го подхванат, всеки казва: „Ке се яде, бе… ама без да го пипат другите!“

Кога излиза следващият епизод на „Игра на тронове“?!

Когато Бог е създал жената, явно е казал: „Хайде сега да видим какво ще стане…“ — и после мъжът разбрал, че това „ще стане“ е цял проект.

Когато Господ раздавал акъл, вместо да го хвърли, Той го пуснал отгоре… и то точно върху военните — докато са били на маневри под моста. После казал: „Виждам, че някой пак ще се оправя без инструкции.“

Когато КЪСМЕТЪТ се качи на асансьора, НЕЩАСТИЕТО започва да слиза по стълбите… Рано или късно идва и то!

Когато айфонът е по-умен от притежателката си, започва да й “помага” — заключва екраните на тоалетните, превключва на предна камера и я кара да се снима в огледалата, сякаш там има вътрешна проверка на ефекта на филтъра.

Когато бях малка, нашите ми казваха: „Лягай рано… или да си вземеш обувките и да излезеш да си играеш.“ От тогава съм влюбена в природата — само че тя все още ми идва с домашното.

Когато бях малък и се смеех, тичайки гол по улицата, всички ми се радваха. Сега ефектът е съвсем различен — като ме видят, първо питат дали съм паднал от нечий прозорец, а после викат да не се размножавам.

Когато в интернет водиш ожесточен спор, никога не подигравай правописа на опонента. Ако той греши по правопис, значи е възпитан да не ти губи времето с аргументи — просто е минал директно на „училищно ниво: оцеляване“.

Когато в организма попадне твърде много стрес, той започва да произвежда антистрес… но само след като си изключи часовника!

Когато в разговор жена каже „Какво?“, това не значи, че не ви е чула. Просто ви дава последен шанс да поднесете фактите в правилната хронология… преди да започне свидетелството на „женската логика“.

Когато вдигнеш поглед към нощното небе, ти се набиват в очите две неща: първо — безкрайността, и второ — че разстоянията са толкова абсурдни, че ако утре някой ти прати съобщение от Марс, спокойно може да отговориш… след като първо се дипломираш на Земята.

Когато великите си отидат, лилипутите се надигат — не защото са станали по-високи, а защото най-после някой е изключил платформата за престижа им.

Когато видиш един мъж и още на мига не ти дойде отвътре да му „направиш нещо у дома“… значи не е любов, а просто паркинг за свободно място.

Когато видя момиче с толкова много грим, че дори в тъмното свети, ми идва да напиша с пръст на челото: „Не ме карай да търся лейкопласта…“

Когато времето е малко, не ти се излиза на кафе — ти търсиш само любов.

Когато го хваля, той цъфти — няма представа какъв майстор е да ме мами!

Когато говориш с някого и той те гледа сякаш си му закачил камера на челото… е, това се нарича видеовръзка!

Когато говоря чужди езици, винаги ми става мускулна треска… не защото ми е трудно, а защото цялата ми глава работи на „лингвистичен фитнес“ и после си плащам с болежките.

Когато децата са на лагер, за родителите това е почивка… не, че спят повече — просто никой не пита „Мамо, може ли още едно?“.