Живея днес, защото вчера се обърках, а утре… утре може да не ми е в графика!

Живея рентабилен живот — нямам приходи, нямам разходи… Единственото, което ми влиза, е надеждата!

Живея си здрав като риба, щото съм в „антибиотична“ компания! Микроб до микроб… и накрая всички се предават!

Живея си спокойно като всички, ама като се прибера у дома и чуя хладилника да работи… все едно съвестта ми пищи: „Купи поне нещо, бе!“

Живея точно срещу Фантастико и Лидъл — та за 1 лев разговор мога да ви информирам на живо как се движи опашката… и дали най-накрая някой е успял да стигне до щанда, или просто всички вече са се предумали.

Живот на човек се дава само веднъж… и то не на лотария, а с точните инструкции: „Не го изпускай, защото после няма да има резервни части.“

Живота е платноходка — когато няма вятър, само гребеш… ама най-напред провери дали не си я отвързал от кея. Нищо чудно, че после не тръгваш накъдето искаш.

Живота ми беше като тест по шофиране — не те интересува колко си учил, важно е само кога точно почва да те хванат… и дали накрая ще го минеш.

Живота след 40 е само изненади. Кихнеш веднъж и изведнъж се оказва, че не си избирал — главата ти сама е решила кой ще си измести на коя страна…

Живота ти е уреден, ако кафето което пиеш е по-старо от жената, с която се събуждаш!

Живота, който ти го дава природата, ти го взема работодателят — с една усмивка, една заплата и без почивка до пенсия!

Животът бил като катерене - ако се задъхваш, значи не си спрял. Съдейки по всичко, аз съм се захванал за стената… без предпазна екипировка и с обувки, дето все търсят мишена за падане.

Животът е битка. До обед бия глада, след обед – умората.

Животът е като Facebook — всеки ти казва какво да правиш, ама никой не ти чете нищо…

Животът е като бонбон. На едни им се пада с карамел, на други — с горчица… а на трети — направо без опаковка.

Животът е като детска дрешка — къс, мокър и все някой казва: „Айде пак ще го чистим…“

Животът е като кафе — свършва бързо. Усмихвай се, докато още не е студено и не ти се налага да го пиеш с лъжичка… защото без зъби става трудно да го „заговориш“!

Животът е като кутия бонбони — на едни им се падат с лешници, на други с кисел вкус, а най-лошото е, че винаги има поне един, който е „за сметка на държавата“!

Животът е като кутия с шоколадови бонбони – никога няма да разбереш дали си „какао“, или „орех“, докато не те удари неприятната изненада на дъното…

Животът е като маслини — понякога си в центъра на салатата, а понякога плуваш на дъното на чашата и пак те бъркат за „акцент“.