Женска реплика:
„Няма такъв проблем, който да не мога да превърна в… нова покупка!“

Женска самота – когато всички си мислят, че „там някъде“ има внимание, ама то не идва.
Мъжка самота – когато си заобиколен с дами, но единственото, което те гледа с надежда, е касата на магазина.

Женски радости:
Роклята ти се нацепва, а ти се усмихваш… защото най-накрая някой я закопча правилно!

Женски размисли...
Имам мъж — имам куп проблеми.
Нямам мъж — имам само един проблем…
НЯМАМ МЪЖ!

Женски размисли…

Женските обувки са доказателство, че мъжете могат да мислят за две неща наведнъж — къде е чорапът и колко струва новата шапка.

Женските очи не са огледало — те са оптическа прицелна система: щом те “закове” погледът, не ти остава друго, освен да се предадеш.

Женските фитнес номера минават само пред йогурти и салати — и пак приключват на третия коридор… от глад!

Женският празник трябвало да почне на 8-ми март, ама тя каза: „Само 15 минути ще си оправя нещата“… и се оказа, че говори за **15 минути на бавен котлон**. Та празникът отиде чак до 20-ти.

Женственост е способността жените да скрият танка в сърцето си — и пак да изглеждат като цвете.

Жестока жега — жлъчно жужи… жива жар! Жестикулирайте, жигосвайте, жилайте — че жълтото Жигули на Жизнерадостния Жижко жени жабата за “жива” реклама!
Жабата вика: “Жижо, айде бе — стига с жегата!”
А Жижко: “Няма — сега е моментът за жужаща жертва… в жълтото Жигули!”

Жива подигравка е, че банкнотите с лика на Алеко Константинов все по-често се намират в джобовете на бай Ганьовците — не да ги четат, а да ги „цитират“… кой с каква лъжа се е оправдал.

Живеем в удивително време — днешните младежи не се доказват с чувства, а с правопис. Ако мутава девойка му отговори, че „й“ се пише с „й“, значи вече той е спечелил сърцето ѝ.

Живеем във времена на фондю, суши и сен жак, а аз продължавам да си обичам картофите по селски и боба. Казват ми: „Модерно е!“ — да, да… като модата на баба — никога не минава!

Живеем на Земята, а цените са като за космоса!... Отивам да си купя хляб—не знам дали е печен, или ми го въртят в орбитата!

Живееш — иска ти се да поспиш.
Поспиш — иска ти се пак да живееш.

Живей като бонбон — сладко и весело, ама да не се разтопиш като чиновник на слънце!

Живей така, че като те погребат, на земята да ѝ стане лошо — да почне да те връща обратно.

Живей така, че като умреш, дяволът да се чуди къде да сложи свещичката—да не се подпали сам.

Живей, докато още не са измислили мода да се умира!