Животът прилича на магазин „Всичко по 1 лев“ — обаче като стигнеш до касата, се оказва, че си пуснал 10 секунди по-рано в душата и ти остават само 90 стотинки.

Животът след Промяната:
Телевизор с първокласна интернет връзка; игри до тъмно пред блока, ама с Wi‑Fi; смартфон с код на телефона; доставка на “кореком” от приложението; банани по Нова година… и боза само ако си я спечелил в конкурс.
Да идеш до телевизора и да го включиш от дистанционното, което е… в другата стая, където вече си влязъл с тока да търсиш.
Да пуснеш новото парче, ама първо да го ъпдейтнеш — “да не е бъгнато”.
Да върнеш стъкло в “магазина”, ама първо да си намериш касовата бележка в приложението, защото без QR код не минава.
Да си оставиш ключа под изтривалката… и да се молиш някой да го сканира с камерата и да ти върне, щото охраната е “чатбот”.
Да пишеш “руско другарче” по messenger — само че да е в “онлайн”, иначе историята ти свършва с: “Потребителят не е наличен”.
Да отидеш на градска баня… и да разбереш, че “банята” е wellness център, където искат абонамент, ваучер и селфи за профила.
Да проявиш снимки… ама вече не се проявяват: само поръчваш принт, качваш 18 пъти, после чакаш и накрая ти казват: “Излязло ви е леко размазано — вероятно от стария ви браузър.”
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин: “Може ли захар?” — тя: “Ало, ние сме на режим ‘безконтакто-споделяне’. Пуснете поръчка, ще ви я донесем… до 3 часа.”
Да оплетеш блуза по образец от списание… само че списанието вече е “PDF за 9.99”, а моделът е “по поръчка — уточнете размер”.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти “звъннат”… и когато дойдат, да се окаже, че звънят на съседа, щото си дал грешния номер при регистрацията.
Да отидеш на сладкарница и да ти “налеят от кранчето една от шест” — и да ти кажат: “Тука не работи кранче. Има дегустация. Купуваш целия пакет.”
Да вариш прясното мляко след като го купиш… но то няма да вкисне — само ще ти напомни от срока “вече си закъснял, човече”.
Да отключиш с ключа… или с приложение… или с пръстов отпечатък… или със снимка на лицето ти, която предварително си направил в 2019-та.
“На ти две лукчета, че нямам да ти върна”… казваш на касиера, който отлага рестото в “виртуален портфейл”.
Да събираш салфетки и фолио от шоколадови яйца… но вече шоколадовите яйца не са за събиране, а за “unboxing”.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Космос… но вече абонаментите са “канали”, “плейлисти” и “push известия”, които не спират.
Да се качиш в асансьора и да дръпнеш решетката… а решетката да е “елемент от миналото” и сега само гледаш таблото: “Грешка — свържи се с техничар”.
Да сложиш индиго между два листа… и да ти се смее принтерът, който “не разпознава мастило” и “иска абонамент за тонер”.
Да ходиш до читалня, защото няма Гугъл… сега Гугъл има, но няма интернет, защото токът паднал. Токът пада — защото си забравил, че “умният дом” не работи без “умна батерия”.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година — старателно надписани книги и плочи… а сега разменяте: QR кодове за музика и “лиценз за ползване до 31.12”.
Да свириш от балкона на детето да се прибира… но то вече няма “да чуе” — има “да сканира”. И вместо да дойде, ти пише: “Пусни пак ливestream”.
Най-големият магазин, който си виждал… вече не е молът, а “скролът” — цял живот гледаш, все не стигаш до края.
И накрая, най-важното:
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година… и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба.
Само че този път не е твоят — а на “споделения съсед”, защото си активирал доставка “до общата входна зона”, и системата просто… е решила да го сподели.

Животът става много по-забавен, когато имаш мръсно подсъзнание — и се чудиш какво точно си „случил“ докато си спал.

Животът стана по-добър, но по-кратък… и по-весел, но по-опасен.
Тъкмо да се посмееш — и някой ти казва: „Гледай да не паднеш!“

Животът те учи никога да не взимаш най-силния дезодорант от магазина — щом го грабнеш, миризмата после ти става лична работа.

Животът ти е цветна тетрадка. В нея можеш да си драскаш каквото си искаш — оправдания, лъжи… дори и домашни по математика. А ако не ти харесат страниците — просто скъсай листа… и си напиши нова история, докато учителят не е дошъл.

Живяха дълго и щастливо… докато не се срещнаха пак. Оказа се, че „щастливо“ е било само в приказката — а в реалността си имали една и съща поръчка за споделена такса.

Житейски съвет за здрав брак:

Жокер за мъжете за Свети Валентин: кажете на дамата си, че вече сте купили нещо за празника и че тя трябва да го познае. Тя, разбира се, веднага ще ви изкара от устата си целия списък „каквото иска“ — и ще се окаже, че сте закупили само първото в него… тоест точно каквото и без това щеше да иска.

Жоро, дето като малък през цялото време редял пъзели, пораснал и решил, че природата е безобразно подредена. Ненавижда синьото море — все едно е “някой” объркал картинката с рибка; зелената трева — щото е пълна с еднакви парченца без отличителни контури; и ясното небе — защото няма как да намериш къде “се връзва” на останалите части.
Един ден погледнал дъщеря си и казал:

ЗАКОН ЗА НУЛЕВИТЕ КАЛОРИИ
1. Ако ядеш от чужда чиния, то е “проба”, не е консумация.
2. Ако никой не те е видял да похапнеш, значи не си похапнал — това е научен факт.
3. Ако ядеш на крак, калориите слизат надолу по тялото и изчезват от само себе си.
4. Ако десертът е придружен със “светена” газирана вода без захар, то те се компенсират взаимно и нямаш вина.
5. Сосовете не се броят, нито добавките като сирене, яйца, маслини и “само малко” от всичко. Ти ядеш най-вече идея за салата.
6. Храна, изядена “за терапия”, не се брои. Пример: шоколадът за вдъхновение, сладоледът като лекарство за настроение и тортата като витамин.
7. Попкорнът и напитките в киното са част от сюжета — не от диетата ти.
8. От сладкиша се броят само цели парчета. Останалото е “орнаментика” за дегустация.
9. Когато ядеш с някого, калориите се делят по равно… и при двама ви излизат нула, защото и двамата сте “пробвали”.
10. Тестовите хапки по време на готвене са за контрол на качеството — не за угощение.

За 14-ти февруари смятам да подаря на гаджето си „истинска любов“ — само че ще е… за сметка на въображението. Нали разбирате: ако подариш на въображаемо гадже реален подарък, изведнъж става прекалено истинско и започва да иска и истински ъпдейти по отношенията!

За 99-ти път ти казвам: спри да ми проверяваш дали съм го казал вече—знам си аз колко пъти съм го казал!

За Великден, при тази “социална дистанция” от два метра един от друг… ще си чукнем ли яйца, или ще си ги пращаме по пощата?

За Великденските празници във всички магазини щандовете с агнешко, марули, краставици, домати и яйца ще бъдат обслужвани от кредитни консултанти и кардиолози — за да може човек да си плати без да получи инфаркт от цените.

За Хелоуин ще се маскирам като „вратичка в метрото“. После ще закъснея — и всички ще се изплашат, че е свършил влакът… и че ще чакаме още.

За Хелоуин ще се маскирам на метла — дано некоя вещица ме „върже“… не с магия, а с една торбичка бонбони.

За Христо Стоичков всеки ден е “Ден на майката” — защото като го питат защо не вкарва, той все намира виновна страна… и започва да “маме” наред.

За българина чашката нарисувана на кашона с новия телевизор означава:
„Да не се лъжем — някой трябва да го пробва… с две чаши вода!“

За вас не знам, но мисля да ходя на Остров Терасио!
Там поне като кажат „тераса“, няма да питат „за кой етаж“ — просто ви карат да се забавлявате и толкова!