Жените са два вида. Едните живеят с мъжа си… другите — с мъжа, но само в собствените си условия.

Жените са два типа:

Жените са като Wi‑Fi — или са “свързани”, или са “няма мрежа”, или паролата не е за теб.

Жените са като безсмислено скъпите добавки за бодибилдинг — обещават “чудеса”, но в крайна сметка пак са пълни с подсладители, оцветители и съмнителни “екстракти”.

Жените са като вредните хранителни добавки — постоянно ни убеждават, че всичко е „супер натурално“, а после се оказва, че са пълни с оцветители, ароматизатори и… най-вече с консерванти за нервите ни!

Жените са като зеленчуците — всяка е с различен вкус, аромат, цвят и форма… Проблемът е, че мъжете искат да ги ядят на “завъртане”, без да ги познават, и накрая остават само салатата.

Жените са като пожарогасители — хванат ли ги за дръжката, вече е късно: отива цялото внимание по най-неочаквания начин, където най-малко ти се е виждало.

Жените са като поничките… На 20 метра от дома и вече са изчезнали — някой ги е „изгрызкал“ и казва, че не е той.

Жените са като пшеница. Най-хубавото зърно е точно там, където стигат само с висока работа и повече мерак. Мъжете обаче не тичат по нивите да го събират, защото ги е страх да не се подхлъзнат в калта и после да им се смеят. Затова си взимат зърното, което вече е паднало по пътечките — не е толкова „премиум“, но е подръка и никой не трябва да се цапа много. И така падащите зърна си мислят, че са по-малко ценни… а истината е, че са също толкова златни — просто никой не си признава, че е мързелив да стигне до върха.

Жените са като сладките лекарства — има полезни, има и такива, дето те оправят само за сметка на нервите. И най-важното: отвън изглеждат еднакво… докато не ги опиташ.

Жените са като хавлия — без примка закачена никога не стават за нищо!

Жените са като… слушалки. Ако ги сложиш правилно още от първия път, чувате всичко както трябва—но ако ги объркаш, после цял живот търсиш „къде е проблемът“ в кабела.

Жените са най-великите магьосници. Във всеки момент могат да извадят… или сутиен от ръкава, или цяла причина защо закъсняват.

Жените са направо невероятни.
Не казваш нищо, а те вече са разбрали всичко.
Казваш им всичко, а те го тълкуват по най-невероятния начин — и ти пак не си разбрал нищо.

Жените са невероятни хора. Ти им казваш „нищо“ — те веднага разбират. Ти им казваш „всичко“ — те се правят, че не разбират.

Жените са невероятни. Ти казваш: „Нищо не е!“ — и те вече знаят какво точно е станало. Ти обясняваш: „Какво толкова?“ — и те намират още пет неща, за които дори не си се сетил. Накрая ти казваш: „Е как да го знаеш?!“ — и те отвръщат: „Ами ти не каза нищо…“

Жените са непобедими в умението да се предават!
Едва мъжът почне спор: „Не е така, ти грешиш…“, и те веднага вадят репликата: „Добре, да, ти си прав…“ — и така победата е гарантирана още преди да е започнала!

Жените са прекрасни създания! Рано или късно те забравят всичко, което мъжете им са направили—само че го правят на момента… когато той най-накрая си мисли, че всичко е наред.

Жените са странни създания. Еднаквите рокли ги побъркват — „къде съм аз, къде е той?!“ — но еднаквите смартфони? Не, това им е напълно окей.

Жените са също като котараците — ако започнат да се гушкат и да мъркат, значи или търсят най-удобното местенце на дивана, или някой е разлял нещо, и то точно „с случайност“.