Е, как не знаеш? От какво ти е направен закуската?
От закуската на тати.
Иванчо, колко е 12 минус 7?
Не знам.
Добре, представи си, че имаш 12 ябълки, махаш 7…
Значи съм си разлепил чуждите сандали!
Иванчо, къде е погребан цар Самуил?
В 101 страница, в учебника, най-отдясно — дето му пише „горе“… и толкова!
Иванчо, откъде се взе това петно на ризата?
Тате, аз тебе питам ли те къде все си троши чорапите?
Иванчо, прочети си домашното!
Времето навън е лошо…
До тук добре!
Улицата е ледена…
До тук добре!
Дядо се подхлъзна…
Ааа, тук не е добре, Иванчо!!!
Ами как да е добре, като пак си е паднал по домашното!
Иванчо, спрегни глагола „слушам“.
Аз слушам, ти слушаш, той слуша, тя слуша, ние слушаме, вие слушате!
А „те“?
Те после идват в часа… и пак ни „слушат“ къде сме сбъркали, госпожо!
Иванчо, татко ти какво каза за новото увеличение на цените?
Да пропусна ли сарказмите?
Да.
Ами нищо не каза. Само въздъхна така, че и касовият апарат оглася.
Какво става, Иванчо, защо плачеш?
Ами тате гледа мач и се подсмихва… и после се удари по носа от вратата.
Е, и?
Ами аз се смях… и той реши, че е от мен.
Кой те научи да лъжеш така майсторски? — пита ядосано майката на Иванчо.
Дядо Коледа.
Дядо Коледа?!?
Ами като ми оставяше подаръка под елхата… удари си носа в огледалото и ми каза: „Не съм виждал нищо!“
Луната има ли уши? — пита учителката.
Да! — отговаря Иванчо.
Откъде го знаеш?
Ами като минавах покрай вашия балкон, чух някой да шепне: „Лунке, отвори си ушичките!“
Мамо, защо Иванчо все ме цапа по бузите?
Абе, дете, така момченцата показват симпатия към момиченцата!
Да, ама той ме цапа още преди да ми стане смешно…
Мариночке, разваляме сватбата!
Но защо, Иване?
Видях годежния ни портрет… Абе, какво е това „художникът така видял“! Ти си рисувана гола!
Никога не съм позирала така! Кълна се! Художникът ме нарисувал по памет… и май си е спомнил само това, което не е виждал.
Мими, защо вчера не дойде на контролното?
Ами… болях, г-жо…
Боляла ли си? А на караоке можеш да ходиш, въпреки че си болна?
Не съм ходила, у дома бях!
Не ме прави на глупава… Знаеш ли колко ясно се чува всичко от хола, когато пееш?
Мите защо така крещи у вас?
Че му излизат плочките.
Какви плочки, бе? Той е на 70!
А, вчера ги изяде за десерт… и сега му излизат.
Момчета, хайде да ходим да играем карти с Марийка!
На печалби ли?
Тя така си ги знае тия игри… с нея само на наеми!
От какво живееш?
Пиша.
Станал си писател?
Не, пиша смс-и на майка ми да ми праща пари.
Петре, ти на училище ли ходиш?
Ходя, как не! Непрекъснато ме вятърът бута — учителят казва „давай“, ама аз само се гоня по коридора!
Петьо! Отдръпни се от клетката на лъва!
Не бой се, тате! Аз само ще му покажа къде е вратата… че да не се блъска сам!
Пешко, обясни ми какво е храброст?
Храброст, госпожо, е да влезеш в час без учебник… да не знаеш нищо, абсолютно нищо… и въпреки това да вдигнеш ръка, за да питаш: „Извинете, може ли пак да повторите въпроса?“