Касапин решил да смени професията и станал готвач. Като отворил ресторанта, решил да пробва новото меню и вдигнал първото агне на везната, та към клиента:

Катаджии спират автомобил, шофиран от пиян поп.

Катастрофа. Идва полиция. Полицай Иванов пише протокол:
„Удариха се Опел и Жигули. Става страшна катастрофа — навсякъде отломки, части, каросерийни парчета. И един крак до бордюра… стоп… не, до бордюра…“
Спира да пише, гледа и тегли един шут по „грешка“ и дописва:
„…и един крак на пешеходната пътека.“

Катерят се двама приятели по една много висока и мнооого отвесна скала.
По едно време единият се подхлъзва и литва надолу.
Слуша се само: „Аааа…“ и после—нищо.
Другият тича по ръба и вика:

Като бях малък ми казваха: „Яж, че ако не ядеш, ще те вземат за писар!“… Мамка му, защо ядох — да ме вземат, или да не ме вземат?

Като видя деца да играят на топка пред блока, ми става едно такова… все едно ми пука за света: е, явно родителите им са забравили да им купят PS5, та поне да се раздвижат!

Като гледам колко филми за “края на света” излязоха, сериозно се хванах на работа и започнах да се подготвям. Първо щеше да стане слънчево изригване — изкопах си убежище. После се разбра, че ще има извънземна инвазия — направих си и навигация, купих си факли и всичко. След това пък стана ясно, че Земята ще се разцепи — продадох убежището и си купих място в друг град. После комшията вика, че сме на път да ни залее “световният прилив” — вдигнах си нивото, купих си водоустойчиви обувки и готово. А сега пак новината е: “Астероид идва, ще ни тресне” — почвам да събирам пари… за хелпър от небето.

Като гледам коя стока в магазина се купува най-много, човек ще каже, че не сме в криза, а в карантина на апетита… защото всичко, което изчезва, е онова, дето не се яде, но се търси “за всеки случай”.

Като дете си мислех:

Планът го изпълних на 25%.
Вчера станах на 30…
Работата ми е престижна, апартаментът — супер хубав… а „любимият човек“ се оказа… лизингът.

Като жените живеят по-дълго от мъжете, не е защото са по-здрави — просто да могат до последния си дъх да довършат спора.

Като попитали дядо Пеньо от село дали има „Групи във Viber“, той се изправил гордо: „Имам! Пипнах ги на Равда през 1987-ма!“ После въздъхнал: „Ама като докторът дойде и ми каза „Контактите са опасни“, вече само слушам… без да пускам нищо.“

Като разбрах колко струва да се возя на атракция с влакче в ужасите, си викам:

Като сложил детето да спи, мъжът подканил жена си да се погалят и да си “довършат вечерта”. Тя се зазяпала:

Минали няколко минути и той пак:

Жената се разсърдила:

Мъжът вече не издържал. Ставa, отива в кухнята, взема шейкър със сода, тръгва да си направи “нещо за раздвижване” и тропва капака.
Тъкмо в този момент детето, съвсем будно от любопитство, вдига глава и казва на майка си:

Качил клип как карам с 280 км/ч и пише “САМО ЗА ХОРА СЪС СИЛНИ НЕРВИ” в YouTube.
Тримата ми чакащи трансплантацията го гледали и… го харесали.

Качил се един габровец да чисти снега от покрива. Подхлъзнал се и докато пада викал на жена си:

Кашлям заради цигарите — не бягайте от мен! Това е просто “безплатна” опушена реклама… за здравето ми!

Келнер към клиент:

Кире от Враца, като види лозята измръзнали и покрити със сняг, свали маската.
„За какво ми е да живея вече?“ — вика.
После добави: „Нали и без това тази година пак ще пием ракийката на закрито…“

Киро и Иванчо, на 7 са в поликлиниката за изследвания. Иванчо плаче та се къса.

Като чу това, Киро подскача и ревва като заклан.

Китай създаде група “Среща на върха”.