Какво е това, което прави:

Какво не бихте искали да чуете, докато лежите на операционната маса:
1. Мамка му!
2. Извинявайте, някой да ми е прибирал инструментите?
3. И защо ми се наложи да се напия точно вчера?!
4. Супер, вече има “малко” липсващи страници от протокола—някой да се е забързал!
5. Донеси го обратно, бе, лошо куче такова!
6. Е, давайте, пък нали ще ми останат доволни… имам ли си фамилна работа, бе?
7. Хайде по-бързо, че след малко почва вечерната премиера по телевизора!
8. Сестричке, подайте ми… онова… абе… подайте каквото и да е, важното да е стерилно!
9. Добре де, колега… щом не е апаратът, а “другото”… значи кое по-точно е идиотското тук?!
10. Тия от енергото пак! Пак падна токът—чудя се с какво ни вържат, с опашка ли?
11. Всички назад! Падна ми едната леща… ама с диоптрите на отчаянието!
12. Абе, колеги, днешната операция е урок за всички: като сте големи специалисти, поне не бъркайте къде се намирате!

Какво общо имат жените с мъжете, които си падат по комплименти от типа „Не си толкова тъп, колкото изглеждаш“ и „Очаквах да си по-глупав“?
И двамата си мислят, че това е ласкателство… докато не чуят „Благодаря, ама до утре да не си идвала със същите доставки на обиди“.

Както казват далтонистите: животът е като дъга — наоколо всичко е “цветно”, но накрая пак се оказва, че е черно на бяло.

Както казваше баба ми:

Както си вървиш по улицата, провикни се:

Голям кеф е да гледаш как всички се обръщат, сякаш всеки току-що е получил контролно.

Камикадзетата — това са едни много настъпателни хора…
щом тръгнат, не спират, докато не им свърши маршрутът!

Кандидат за работа в цирка влиза в кабинета на директора с два куфара и казва:

И започва да вади от единия куфар яйца и да ги търка по главата си, едно след друго, сякаш е най-ударния спектакъл.
Ошашавен, директорът:

Канибал е в леглото си, мята се, не може да заспи и си мисли:
„Кой съм аз… защо изобщо съществувам… и дали има смисъл?“
Жена му:
„Абе, казах ти — като си вдигнеш настроението, не гълтай философи на вечеря… после цяла нощ мисли!“

Канибал пита мисионер, който отчаяно се опитва да го откаже от човешката плът:

Канибал пита мисионер, който се опитва да го убеди да не яде хора:

Канибал пита мисионер, който се опитва да го убеди да не яде хора:

Канибал поръчал вечеря с доставка до вкъщи и… сега се чуди дали да остави мотоциклета пред вратата или да го върже за вратаря — все пак обещали „бърза доставка“.

Канибал се върти в леглото, не може да заспи и си мърмори:

Жена му:

Канибал си поръчва вечеря с доставка до вкъщи. Сега си седи и се чуди:

Канибалите хващат турист, палят огъня, слагат го в казана и викат:

Капитан на кораб се обръща към моряците си:

Излезли десетина моряци.

Капитан на самолет пише “за личен полет” — при който, да кажем, не каца, а направо си забива машината на пистата. По правило на авиокомпанията главният пилот трябва да застане на изхода, да се усмихне и да каже на всеки излизащ пътник:

Капитанът разказва, че след такова кацане му било мъчно да гледа хората в очите — все едно някой ще го погледне и ще му каже нещо “много навременно и умно”. Като свършат всички, слиза последна една малка възрастна дама с бастун и го спира:

Кара си един шофьор на камион из някое село и не щеш ли — от един двор право пред него изскочили няколко котки.
Той забива спирачки, ама две от котките удря — едва ги разминал другите. Слиза, отива до двора, поглежда ги и вика:

Показва се старицата, гледа ги, па се намръщи и му казва:

Карат се майка и дъщеря: