Изпратили млада репортерка да отрази състезание по спортен риболов. Донесла няколко общи снимки и отишла да интервюира победителите — започва от бронзовия медалист.

Репортерката пребледняла, а после събра кураж към сребърния медалист:

Репортерката вече съвсем стресирана се обърнала към шампиона:

Изследователи успели да убедят едно новооткрито племе да приеме закон срещу канибализма. След месец пак ги посетили и попитали:

Изстреляли един с ракета, да видят колко надалеч може да стигне човек. Лети и брои:

Изчетох всички коментари на мъжа ми… че като взех телефона, па лайк, лайк, лайк—и после „Кой гледа кво?“

Има два вида хора. Едните са „копачи“, а другите са „копаните“. Първите се чудят защо вторите не са на работа… а те просто са в окопа.

Има два начина да се класираме за Световното:
**Реалистичен:** Влизат извънземни, въртят таблиците и казват: “Ето, вие сте!”…
**Фантастичен:** Ние сами си вдигаме шансовете… като си намалим точките от дисциплина.

Има два начина да спориш с жена:
да спориш докрай… или да се правиш, че не спориш.
И в двата случая — пак печели.

Има два типа мъже — КОРЕКТНИ и ОГРОМНО КОРЕКТНИ.
КОРЕКТНИТЕ имат:

Съкращенията означават:
Г — грижи, О — обещания, Л — лична дисциплина…
А това, което вие си помислихте, са…
ОГРОМНО КОРЕКТНИ МЪЖЕ!

Има две неща, които не искаш да чуеш за жена си:
1. „Щях да я…“
2. „…но се отказах.“
Актуализация:
3. „Щях да я… но вече съм я…“

Има едни страхотни същества, които си нямат работа с предразсъдъци — обичат всички хора еднакво, независимо кой каква религия има и какъв цвят му е кожата.
Това са алигаторите… в момента, в който решат да правят “приятелски” банички.

Има заблуда, че смехът лекува всичко. Например, при запек — ако се смееш достатъчно дълго, болката изчезва… ама резултатът не идва.

Има много групи в музикалната история, които са се разпаднали. Но единственият солист, който наистина „се разпадна“ по всички правила… беше Майкъл Джексън — просто го направи на сцена, под лъча.

Има такъв дълбок поглед, че можеш да се изгубиш в него, а на устните — да си завържеш въже, та и само да не се върнеш.

Имало едно време едно семейство — татко, мама, дете и куче. Всички живеели мирно и кротко, докато детето не забелязало, че по кучето пълзят гадинки.

И не направили нищо. Не ги лекували, не ги къпели, само гледали как кучето започва да се чеше до кожа.
След седмица детето отново се втурнало:

Минавало време. Кучето отслабвало, пък и все повече му личало, че “многообразието” вече е станало направо “бедствие”. Детето все пак не се отказало:

И така я карали още малко. Кучето накрая издъхнало. Мама избухнала:

Таткото само вдигнал рамене:

После мама го напуснала. Той заживял с “новия си избор”, детето останало само с един урок — че организъм, който не убива паразитите, няма как да остане жив, и че човек, който фанатично проповядва “толерантност към всичко”, в един момент неизбежно се оказва опасен и… извратен.

Имам двама познати — еднояйчни близнаци. Единият ме пита:
„Пазиш ли си телефона?“
Викам: „Да.“
Той: „А аз си нямам ядове — другият ми е записан като „Спешна поддръжка!““

Имам достатъчно пари до края на живота си. Ако умра в сряда — значи до тогава.

Имам любящ съпруг. Тази нощ се събудих, а той държеше възглавница пред лицето ми и много сериозно каза:
„Тихо… така се спи по-спокойно — докато вирусът си търси адреса!“

Имам съседка, бабка на 89. Купувам ѝ разни неща чат-пат. И вчера ме пита:

Имам чувството, че за борбата с коронавируса правителството е решило да пусне „кадрови резерв“, ама вместо да назначи лекари — мобилизира безработните. Всички са на разположение… само да стоят мирно и да чакат!

Имате само едно сърце. Разбийте го като хората — с внимателни възглавнички, хубава музика и сервитьор, който да ви носи чай… след като приключи.