Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Черен хумор
Заведение за бързо хранене:
Защо са ви лепкави чиниите?
Съдомиялният е в отпуска.
Главният готвач подава глава възмутено от кухнята:
Лиготии! Аз от цяла година съм на антибиотик за стафилокок и пак не съм излизал — само мия с по-силен препарат!
Черен хумор
Задната страна на надгробния камък на майка ми. Всеки път, когато някой я питаше за рецептата на любимите ѝ кюфтета, тя казваше:
Само над трупа ми!
Черен хумор
Задържаният търговец Иванов подхвърлил на пенсионера Стоянов, че „месото е гарантирано прясно“. Само че се оказало толкова прясно, че с едно парче го удря по лицето и вместо кости — извадил от устата му изкуствените челюсти! Впити до кокал, като че ли самото месо им е било най-добрият приятел…
Черен хумор
Заекът и мечката пили ракия. Пили, пили и накрая останала една бутилка. Решили да си избиват зъбите—който избие повече, той ще изпие бутилката.
Засилва се заекът. БУМ! Мечката пада по гръб.
Колко?
П... петнадесет...
Засилва се мечката. БУУМ! Заекът пада по гръб, претъркулва се няколко пъти и се фраска в една ограда.
Колко!
Трийсет...
Трийсет?! Абе ти луд ли си! Аз ударих само веднъж!
Да, ама аз се броя по време на ударите… вие закъсняхте, това е!
Черен хумор
Закана в Перник:
Че ти правя цайсите за телефона, ама да ми го върнеш с леща в окото!
Черен хумор
Замръзнало езеро. По средата — дупка в леда, в дупката — мъж.
От брега се провиква минувач:
За Бога, какво правите там?!
Ами тренирам… Първо се учех да дишам под вода, но ледът не ми го даде безплатно — току-що свърши курсът и преминавам на следващото: плувам с… безплатно влизане.
Черен хумор
Замръзнало езеро. По средата — дупка. В дупката — мъж. От брега се провиква минувач:
За Бога, какво правите там?
Нали виждате! Сега плувам… а преди малко се учех да карам с ледени кънки!
Черен хумор
Западът може да прости на диктаторите, щом само са достатъчно шумни и достатъчно дълго управляват. Но не може да прости на Либия, че бензинът там е 14 цента за литър — това вече е направо безобразие към икономиката им.
Черен хумор
Запис в здравния картон:
Клиновете понасят чудесно… псува си шепнешком!
Черен хумор
Заплата ми шепне:
Ей, нещо да походим ли?
А аз ѝ казвам:
Недей, малка си още… още не ти е дошло времето да свършиш.
Черен хумор
Запомнете: Никога, ама абсолютно никога не ходете по голяма нужда докато сте с кънки!
Ако го направите… кънките не спират — вие продължавате.
Черен хумор
Запуших всички канали, отворих всички кранове. Тоя мръсник пак го няма. А обеща, че ще ми сложи пломба, ако и втори път му оправя наводнението!
Черен хумор
Заради високите цени на патроните — не очаквайте предупредителен изстрел. Не че сме жестоки… просто вече ни свърши бюджетът!
Черен хумор
Заради ковид-мерките и задължителните маски, вместо да духнем свещичките на рождения ден, ние ги „парфюмираме“ със сешоар!
Честит рожден ден!
Черен хумор
Заради травма на ръката от доста време ходя бинтован. Съпругата ми не пропуска да отбележи пред хората:
Ако продължаваш така да се пазиш, ще ти сложа бинт и на уста—да не даваш „информация“!
Черен хумор
Заседание на правителството.
Премиерът пита:
Кажете, кога най-после в България ще няма хора, живеещи под прага на бедността?
Министър отговаря:
Господин премиер, по наши прогнози след две години ще са „над прага“ — но вертикално, не хоризонтално!
Черен хумор
Заседание на съда:
Свидетелят твърди, че пострадалият е бил ударен с кръгъл, тъп предмет…
Обвиняемият:
Да бе, господине съдия… аз със глава го ударих — ама кръгла работа, нали.
Черен хумор
Заседанията на управителния съвет на Общинска банка се преместват на нов адрес:
ул. „Разследване“ – Столична следствена служба.
подпис: ръководството на банката
Черен хумор
Затвор, килия, циганин и мазохист.
Мазохистът седи на масата, ръси си сол върху раните като салата и шепне:
Айде, още малко…
Циганинът, със завист:
Малее, брато, много гяволски я караш, бе!!
Черен хумор
Затвор.
Който издържи 100 метра в планинския тунел е свободен.
Първият тръгва смело, изминава 3–4 метра и се връща — „няма смисъл, димът е като дюза“.
Вторият тръгва още по-бързо, изминава 5–6 метра и пак изчезва от погледа — „аз дори не стигнах да си поема въздух“.
Третият на първия метър вече е под бялата линия — „не, не… това не е тунел, това е лаборатория“.
Трудно е, наистина е трудно да се диша в концентриран дим от чисто нова кухня.