Единственото хубаво нещо при Алцхаймер е, че всеки ден срещаш нов съсед на вратата — и всеки път започваш отначало кой е.

Една баба звъни на съседите:

Бабата прибира „грелката“ и след малко звъни пак — цяла изподрана, а „грелката“ избягала и се мушнала в ъгъла.

Една баба и един дядо седят вкъщи и си говорят.

Съгласил се дядото. Седнали двамата голи на масата да вечерят и бабата пак подкарала разговора:

Една баба отиде на гробищата да види гроба на покойния си мъж, но понеже от години не беше идвала, се пообърка и се загуби. Среща насреща си някакъв младеж и му вика:

Младежът я погледнал и рекъл:

Една баба отишла на гробищата да види гроба на покойния си мъж, ама понеже отдавна не била идвала, се изгубила. Седи и гледа накъдето й падне, и срещнала насреща си един младеж.

Младежът я погледнал и казал:

Една баба отишла при пластичен хирург и му казала:

Докторът я гледал, гледал… и понеже не знаел какво точно да направи, решил да “помогне” по най-лесния начин: взел й два капака от стара машина и ги закрепил като корсети на гърба и накрая й рекъл:

След две седмици бабата се върнала и викнала:

Една баба починала през януари, ама “ЕвроЛихва” ѝ начислила годишна такса за обслужване на кредитната ѝ карта, а после сложила и “наказателна” лихва, защото месечната вноска била просрочена. Картата била на 0.00 лв, когато жената си отишла, а сега някакви си 85 лв вече “се водят” дълг.
Най-накрая роднина ѝ звъни в банката. И разговорът тръгва така:

Слага го на линия.

След като го получават, роднината пита пак:

Една баба разглежда некролог и си шепне:

Зад нея един пияница подвиква:

Една баба решила да седне да си почине.
Седнала… и умряла…
Не, бе — почивка си е почивка… просто не я уточнила колко дълга!

Една баба, дето лее куршум, викаше:

Една бабичка решила най-сетне да се самоубие, ама не била съвсем сигурна къде точно се намира сърцето. Отишла на лекар и го попитала:

Той я погледнал и казал:

Бабичката се прибрала, взела да се мерят пръстите, па взе че направи грешка — простреляла се в лакътя.
И после въздъхнала:

Една вдовица ходела всеки ден на гробището — молела се, плачела, чистела гроба на мъжа си и му оставяла цветя. После си тръгвала, но винаги назад, с наведени очи към последното му жилище и все мърморела молитвите си… „чакай, стига толкова, стига…“ — все едно го изпраща за последно.
Една друга жена, която почти всеки ден я виждала там, много се зачудила. Накрая, един ден като имало задръстване от хората на входа, се приближила и се запознали. Седнали да си кажат по нещо за мъките, почнали да се срещат по-често и накрая станали приятелки.
След време едната решила да пита най-накрая въпроса, който я дялкал постоянно:

Вдовицата въздъхнала и махнала с ръка:

Та затова… не смея да го гледам в лицето, докато си тръгвам. Да не ме чуе и да стане пак.

Една възрастна жена си плете в кухнята, когато изведнъж до прозореца кацва приказна фея и казва:

В същия миг чекмеджето се пълни с пари, а къщата — със злато и блясък, като царски дворец.

И тя се оглежда, не вярва на очите си — млада, сияйна, направо като звезда от корица.

Котаракът на мига се превръща в млад красавец — точно като модел за реклама.
Феята се усмихва, кимва и изчезва. Тогава новият „мъж“ се приближава до жената, поглежда я мазно и шепне:

Една жена видяла падаща звезда.
Успяла да си намисли желание, но не успяла да се отмести…
и си пожела да не го чува съседът, щото падаше точно върху двора му.

Една жена влиза в книжарницата, рови известно време, накрая отива при продавача и го пита:

Продавачът:

Една жена имала трима зетя. Един ден решила да провери кой от тях колко я обича и уважава. Излязла с най-възрастния и като минавали покрай реката, тя се спряла:
„Ще си освежа малко.“
И направо влязла да се къпе — само че веднага започнала да се дави. Зетят не мислил, скочил и я извадил на брега.
На другата сутрин пред дома му — чисто нова Волга. А на стъклото бележка:
„За най-обичания ми зет — от тъщата.“
На втория ден жената пак излязла, този път с най-средния. Същото — реката, къпане, давене. И пак зетят я спасил мигновено.
Сутринта пред дома му — чисто нова Лада. Бележка на стъклото:
„За най-обичания ми зет — от тъщата.“
Третият ден тя излязла с най-младия. Отново — край реката, „само да се освежа“, и пак тръгнало да става зле. Младият се замислил, погледнал към двете коли преди него и въздъхнал:
„Ама аз за какво да се хвърлям? На тъщата явно й е най-скъпо… ама явно не ми е в моята сметка.“
Обърнал се и си тръгнал.
На сутринта пред дома му — чисто нов Мерцедес. А на бележката пишело:
„За най-обичания ми зет… от тъста.“

Една жена имала трима зетя. Един ден си казала: „Ще видя кой колко ме обича и кой наистина държи на мен.“
Излязла с най-големия. Минавали край реката, тя се изкушила да се изкъпе и… изведнъж започнала да се дави.
Зетят се хвърлил веднага, спасил я и я извадил на брега. На сутринта пред къщата му — чисто нова кола. На предното стъкло бележка:
„На любимия ми зет — от тъщата.“
На втория ден пак същото — с втория зет. И пак тя се дави… и пак той я спасява. На сутринта пред дома му чисто нова кола от същия калибър. Бележка:
„На любимия ми зет — от тъщата.“
Третия ден жената тръгнала с най-малкия. Стигнали пак реката, тя пак влязла да се къпе… и пак — давене. Най-малкият се замислил:
„На големия — кола… на средния — кола… Значи за мен ще да е някакъв остатък… Абе нека си се дави!“
На сутринта — пред дома му чисто нова още по-хубава кола. А на стъклото бележка:
„На любимия ми зет… от тъста.“

Една жена навършила 50 години и решила, че е крайно време да освежи… “положението” и да си направи корекция на лицето на доста дискретно място.
Събудила се след операцията и видяла в стаята си два огромни букета.

Една жена отива на доктор:

Докторът:

Тя:

Ъъъъъ…
Докторът:

Тя:

Той:

Една жена отишла на баня извън града. Навън загубила кучето си, то се казвало Бамби. Отишла вътре, попарила се, но по едно време се сетила за Бамби и излязла навън по чиста кожа. Наметнала една рамка отпред, взела я като табела и попитала хората: