Върви един човек, носи пистолет и малка кутия.
Среща го приятел:

Върви жена по междуселски път. По едно време я застига каручка. Жената пита каруцаря:

Пътуват час, пътуват два, жената нетърпеливо пита:

Върви лудият Тошо из градината и бере домати. Напипва един, вдига го, слага го в касетката. Напипва, вдига, слага. Изведнъж обаче пръстите му попадат в нещо, дето не е домат.
Тошо се свива и пита:

Никакъв отговор.
Тошо се навежда още и стиска здраво:

Пак тишина.

Отнякъде се чува задъхан шепот:

Тошо:

Тишина…
Тошо:

Тишина…

Секунда пауза и накрая:

Върви мъж сам в нощта. Трябва да мине през гробището, ама го е страх. Вижда минуваща жена и я спира:

Жената се съгласява, тръгват заедно. По едно време той все още трепери, а тя го пита:

Тогава мъжът започва да й разправя вицове, да се шегува, да я разсмива. Жената се смее ли, смее.
Накрая казва:

Мъжът въздъхва:

Върви по улицата един човек, а в дланта му случайно се закачи тресчица. Притиснал я леко и започнал да клати ръката, все едно ще я изтръгне. Като стигнал до един електрически стълб, подпрял се, за да се поуспокои, и в този миг тресчицата го боднала по-силно. Та той—огледа се, посегна, че да я махне, и… невинно се закачи за кабел.
И докато се мотае и се опитва да се отскубне, към него на бегом се втурва електротехник с изключвател и го удря с ръкохватка право през кабела — та чак отхвърчал на две крачки назад.
Човекът замаян се поизправил и подсвирнал:

А електротехникът:

Върви си гладен млад вампир. Вижда вързано за дърво младо, хубаво голо момиче, а до него — седнал стар вампир, привидно спокоен.

Върви си един по улицата с тениска с надпис отпред:
„Аз съм страшен!“
Хората, разминаващи се с него, се усмихват, после се обръщат след него да видят още веднъж „страшния“ и четат надпис на гърба:
„Ти също си страшен!“

Върви си едно прасенце по двора и гледа — друго прасенце с превръзка на ухото.

Върви си магарето Йори из гората и гледа едни от най-добрите си приятели — Мечо Пух и Прасчо. Мечо е застанал като съдия над Прасчо, а Прасчо е без едно око, без един крак, без една ръка и без едно ухо, държи кошница с гъби и само се цупи.
Йори, разбира се, хуква при тях разтревожен и пита:

Мечо го погледнал лошо и казал:

Йори вдигнал копита от учудване:

Мечо се усмихнал ехидно:

Върви си политик по пътя и в тоя момент го блъска самосвал… Камионът рязко връща на заден и го премазва пак — този път с всички гуми… Спира. Шофьорът излиза, навежда се над него, забива една кирка в сърцето му, залива го с бензин и го запалва…
В тоя момент се приближава патрулка, излиза полицай и вика:

Върви си полицай и вижда малко момиченце да си играе в пясъчника.

Ченгето се разлютило:

След малко пак минава оттам.

Полицай зяпва, очите му светват:

Момиченцето се усмихва:

Върви слепият Петър из градината си и бере домати. Напипва домата с ръка, вдига го и го слага в щайгата. Напипва, вдига, слага. Изведнъж в пръстите му попада нещо съвсем друго — и Петър моментално го хваща.
Петър:

Тишина.
Петър стиска още по-здраво:

Пак тишина. Петър стиска по-силно и нервно:

Отнякъде се чува:

Петър:

Тишина… после отново:

Петър:

Пак тишина. Петър решава, че така няма да стане, и стиска с две ръце:

И най-накрая:

Вървял си един мъж из центъра на София и в най-неподходящия момент усетил онова напрежение, дето ти свива червата и ти размътва мислите. Ококорил очи и се изстрелял към най-близката обществена тоалетна. Един здрав шут на вратата, навел се и… направил картина на пръскана мазилка.
Тъкмо се поуспокоил и видял, че до него има още двама… Обърнал се да се оправдава и видял, че срещу него е “типът” — труден за рисуване.

Вървял си един човек по улицата и по едно време гледа — някакъв пич с каска на главата върви срещу него. Приближил се и го запитал:

Другия го погледнал надменно, вдигнал пръста към каската и казал:

Вървял си оптимистът из гробището и си рекъл:

Вървял си човек из парка и по едно време чува глас от храстите:

Вървяло едно вампирче през гората много гладно. Гледа — на една поляна една мадама вързана и гола, а до нея един много стар вампир си клечи и хитро се мръщи, все едно се опитва да направи нещо.

Вървяло едно дете от училище адски развеселено — представете си: петък на обяд, слънцето пече, въздухът мирише на липи, а целият клас е в еуфория. Момчето изкарало шестица по български, в трети клас — и понеже било толкова щастливо, на пътя даже гледало как пчеличките летят като на репетиция, врабчетата кикотели, а в двора на съседите цветята си правели “браво” с вятъра.
Влиза то вкъщи, с усмивка до ушите и виква:

Майка му го погледнала и казала:

Вървят през пустинята Мустафа и жена му. Тя напред, той я следва.
Седнал под една палма Хюсеин, гледа ги, па току се провикнал:

Мустафа:

Вързали една „грешница“ на площада — уж да я наказват. Събрала се тълпа да гледа, всеки вдигнал камък „за правдата“.
Явил се Исус и казал:

Тълпата притихнала… и точно в тоя момент — фююю! — един камък право в главата на грешницата, все едно паднал от небето.
Исус се обърнал, въздъхнал и промърморил: