В оръжеен магазин:

В оръжеен магазин:

В отделението за слепогледи влиза главният лекар и весело поздравява:

В парка 4-годишно момиченце бяга с пънче в ръката и вика:

В погребално бюро влязъл клиент:

Агентът:

Клиентът се замислил:

Агентът:

Клиентът с въздишка:

В полицията:

В пощата намират писмо с адрес: „Дядо Коледа“.
Отварят го и започват да четат:
„Здравей, Дядо Коледа! Казвам се Мими, на 9 години. Татко е в чужбина, мама е на работа, и започва да става студено. Нямам палто, нито обувки с топло, нито ръкавици, нито шал. Моля те, тази година да ми пратиш всичко това.“
В пощата хората не се замислили много — събрали каквото имало по щандовете и чекмеджетата: палто, обувки, ръкавици и шал.
Пратили колетa на момиченцето.
След време пристига второ писмо. Пощальоните го отварят с усмивка:
„Скъпи Дядо Коледа, благодаря ти много за палтото, обувките, ръкавиците и шалчето! Само ме притеснява едно… Защо шалът пристигна направо в другия плик, при баба Гинка — тя вече го носи и казва, че е „твоята нова мода от пощата“!“

В прерията. Посред нощ до къщата на ветеринаря се раздават 3 изстрела — един след друг. Пред вратата стои местният каубой на кон. Ветеринарят излиза въоръжен, гледа и чува:

Ветеринарят присвива очи:

Три изстрела — три куршума се забиват в земята пред краката му, точно по линията на пътеката към конюшнята.
След „манипулацията“ каубоят скача на седлото и препуска. Като стига стадото, всички идват до него, а от съседния хълм се провиква:

В психиатрията:

В пустинята, умирайки от жажда, пътник намира древна бутилка. Отърква я, развива капачката — и от нея се процежда джин, който се провиква:

Пътникът се преглъща и казва:

Пътникът се изплашва:

В района на Чернобил намерили компютър с две клавиатури. Едната клавиатура работи, другата — само гледа… и чака да изтекат “опашката” и “разрешението” за достъп.

В района на Чернобил намерили компютър с две мишки — едната заразена, другата вече “свободна”. И двете си личат по едно и също: щом кликнеш, екранът показва „Пак ли ти?!“.

В рая седнали трима и чакат още един, че да се съберат за карти. Изведнъж идва четвърти, усмихва се, раздават. Тъкмо да почнат — четвъртият изчезнал.
Тримата се надигнали само със картите и казали: „Ей, добре де, да ги играем ние.“
И като миг — същият пак се появил. Пак раздават, пак аха да почнат… и пак — пуф, изчезва.
След петото му изчезване един от тримата избухнал:

Четвъртият се усмихнал:

В реанимацията докараха човек с изгаряния. Лекарите оглеждат каквото има, после и рентгеновите снимки:

В резервата специално за една мутра устроили лов. Дивеч имало колкото искаш. Мутрата доволна — стреля ли стреля, все напред и все без да мисли.
На другата сутрин директорът на резервата си скубе косите:

Мутрата се замисли за миг и вдигна рамене:

В ресторант:

В ресторанта:

В ресторанта:

Мъжът хапва, мълчи, оглежда чинията… после:

В самолета. Стюардесата влиза при пилотите и казва:

В семейство на потомствени пиротехници първите десет палци са от чиста захар — като ги пуснат, направо почва „сладкият фойерверк“.