В един бар седяли един моряк и един пират.
Пирата бил без ухо и нос и вместо ръка имал куфар-щракало.
Морякът го погледнал и рекъл:

Пиратът въздъхнал:

Морякът:

Пиратът замълчал, после се усмихнал:

В един високопланински курорт сложили табелка пред лифта:

В един магазин влязъл клиент:

Продавачката попитала:

Оня отговорил:

Служителката го погледнала назидателно:

Клиентът махнал с ръка:

В един немски лагер лагерниците прекопавали градинките. По едно време надзирателят видял, че една от лопатите стои като закована — никой не мърда с нея. Приближил се, изкрещял: „Ей, ти, дето се правиш на невидим зад лопатата — покажи се отпред!“ Никакъв отговор. Надзирателят се приближил още, мина зад лопатата и понеже видял, че там няма никой, се разярил и изрева: „Оооо… значи вие сте били трима, а лопатата — четвъртият!“

В една болница родили германка, французойка и еврейка, но лекарите тотално се объркали и сменили бебетата. Дошли бащите да оправят нещата.
Германецът, като видял бебето си, веднага се развикал:

Едното бебе се размърдало и германецът, като доволен, си го грабнал.
Французинът също посегнал и си взел друго.
Тогава еврейският баща попитал:

Французинът се засмял:

В една килия влязъл нов затворник. Решил още в началото да се направи на много “отракан” и отвърнал с широка усмивка:

Всички скочили на момента и го налазили с бой!
После тарторът се навел строго над него и тихо, но хладнокръвно му казал:

Новият пребледнял и промълвил жално:

Ама вие… веднага скочихте, все едно ви извиках “хамалин”!

В една килия довели нов затворник. Още с влизането решил да се прави на много „начетен“ и хитър. Изкривил се усмихнато и провикнал:

Всички моментално замръзнали… после пак се раздвижили и го ударили, без да му дават даже да си довърши.
Тогава тарторът на пандизчиите го изгледал строго и назидателно казал:

Новакът се ококорил и изстенал:

В една къща се разнася телефонен звън. Момиченце сваля слушалката. Глас:

В една стая, лежат шофьор и борец и двамата в гипсови корита…
Борецът пита:

Шофьорът:

Борецът:

И вместо да следя… изчаквам спокойно… и точно като го видях да намалява — тръгнах да слизам…
Ама то се оказа, че той е намалил, за да си завърже обувките… и аз се ударих в самото място, където беше камиончето.

В една страна решили да махнат расовата дискриминация и вместо „бели“ и „черни“ решили всички да се наричат „сини“ — за да няма как да се заяждат по цвят.
Само че един ден автобусът се счупил и всички трябвало да го бутат.
Шофьорът, без да се замисля, викнал:

В едно село жена родила през нощта. Докторът израждал бебето, а мъжът—понeже били бедни и нямали ток—осветявал всичко с газена лампа.
Докторът погледнал и казал:

Мъжът се обул да излиза, ама докторът го спря:

Мъжът пак сложил лампата и осветил.

Тогава мъжът пак тръгнал, а докторът:

Мъжът въздъхнал, без да се обръща:

В едно село попът имал навик да “помага” на хората в ковчега — само дето не им помагал, а ги душел с приказки и ги оставял сами да си търсят душата. Всеки като умре, попът първо го преглеждаше набързо, после го вземаше “за разговор”, и щом останеше насаме, почваше да мърмори през зъби:

Светнал на Гошо, че нещо не е наред. Решил да го разгадае. Казали му да се престори, та попът да му “обясни” какво му е работата.
Сложили Гошо в ковчег, внесли го в църквата, а селските зевзеци — отвън настръхнали като да чакат гръм.
Като останали само попът и “умрелият”, попът се навел и почнал да сипе:

Гошо издържал колкото може, после се надигнал с най-ясния глас:

И като го хванал за гушата, го удържал в борба… три минути по-късно попът излязъл навън — раздърпан, с накъсана утайка от самоувереността.
Обърнал се към хората и се изкрещял:

В едно село, скрито из гората, всички се радвали на здраве — освен двама: един гърбав и един сакат. Няма спор кой е по-ярък кандидат за жалене, ама гърбавият си беше направо класика: хората му се чудеха, ала сакатият си го водеше по драматургия. Един ден гърбавият взе, реши, че му писна да е “гърбавият” и тръгна да дири късмет из чуждо.
Събра си каквото му трябваше, прекоси гората из гъста мъгла и прах и — не щеш ли — посред много дим и гарги му се появи Дяволът. Огледа го от горе до долу и рекъл:

Дяволът само се усмихнал, щракнал с пръсти и: гърбицата — “пук!” — изчезнала. Гърбавият онемял, после се изправил като младо дърво, огледал се, засмял се и почнал да пее и да подскача между клоните все едно е шампион по акробатика.
Върнал се в селото герой, напил се до козирката, и като се развихрил от щастие, срещнал сакатия. Още щом го зърнал, сакатият пребледнял — не че му се приискало добро, а защото му станало кофти, че вече няма кого да сочи за “жалната легенда”. И почнал да дере душа:

Сакатият без много мислене се метнал да търси и той дявола.
Обикалял три дни и две нощи из най-страшните места, докато най-накрая, по същия сценарий — много дим, много гарги — го видял. Дяволът го погледнал и пак с онзи тон:

Дяволът щракнал с пръсти — и сакатият усетил как му става “по-добре”. Посмял се, изправил се, но още преди да е стигнал радостта до края, Дяволът допълнил:

В едно старо гробище назначили нов пазач. На първата му нощ по обхода, точно когато минавал край най-старата алея, чул някакво тракане и тихо свирене.
Доближил се — и какво да види? Някаква тъмна фигура се въртеше около една надгробна плоча, все едно търсеше най-добрия ъгъл на света.
Пазачът пребледнял и през зъби изхриптял:

Фигурата се обърнала рязко. Оказал се не страшен, ами възпитан на вид старец.
Младият охранител веднага се поуспокоил, посмял се и махнал с ръка:

Старецът кимнал спокойно:

Пазачът се поокопитил, нахилил се и го изгледал строго:

Старецът се ухилил съвсем невинно:

В железарията:

В женски форум:

В женски форум:
„Колко минути трябва да ги пържа… за да ми каже той къде е бил и с кого?“

В женския ад всички мъже са п*дали, в мъжкия — всички също.

В играта „Стани богат“ Ники Кънчев:

В инфекциозното отделение един пациент се смееше толкова заразително, че сестрата, вместо да му даде измерване на температурата, му донесе термометър с капки за смях.