В асансьора е закачена аварийна инструкция:
„При авария, моля натиснете бутона и се обадете на телефон 912-34-56.“
Един се качва, натиска бутона, и асансьорът изведнъж се раздрънква и потегля стремглаво надолу като в лош сън.
Паникьосан човекът набира номера по телефона, и чува в слушалката:

В бакалията:

В банката.

В берлински трамвай:

В библиотеката:

В библиотеката:

В болницата докарват жена с тежки ожулвания. След оглед от глава до пети и няколко снимки на рентген, лекарят спокойно казва:

Жената въздъхва:

В болницата докарват пострадал, който е целия в следи от изгаряния. Питат го:

В болницата оперират дядо с огнестрелна рана в дясното ходило.
Когато го питат кой и защо го е направил така, той промърморил:

Лекарят го погледнал учудено, а дядото добавил:

В болницата постъпва жена със счупен чадър, забит в косата ѝ. Лекарят в приемната я гледа с тревога и казва:

В болницата. В коридора пред реанимацията нервно крачи мъж. Един час, два, три…
Накрая излиза лекарят с пребледняло лице и казва:

Мъжът веднага го прекъсва:

Лекарят кимва:

В болницата:

110 кила, докторе.

В бръснарницата:

В деня, в който обявиха извънредно положение, по телевизията пуснаха „Умирай трудно“ и казаха: „Спокойно, това е филм — просто следвайте инструкциите… и не мърдайте от мястото си!“

В детски санаториум пристига внезапно комисия. Отиват да проверяват, а гледат — около една смърчова елха децата пеят „Снежна нощ“ и правят упражнения с Дядо Коледа.

В днешно време пием „умно“ кафе, ядем „здравословни“ боклуци и после се караме за това кой е бил по-здравословният боклук…

В дом за стари хора се готвят за празник — сто години от рождението на един от пансионерите. Тържеството наближава, но старецът е злобничък, бодър и явно си няма работа с тържествените клишета — отговаря на всички с бодлива усмивка.
Най-възрастната жена в дома, на деветдесет, го гледа и го пита:

Жената се замисля:

В домът за слабоумни, възпитателката пита:

Ваньо се замисля и казва:

В древна Спарта, ако някой беше „неставал“ за нищо, просто го хвърляли от скалата — да не се мъчи да се доказва. А днес никой не хвърля… просто ги пускат първо в националния отбор, после в парламента — същата идея, само че с по-дълъг срок на годност.

В древността имало наказание – набиване на кол! Това май е било първата версия на “кол-център”, само че с по-директна връзка към проблема.