Сине, купих ти новата игра „Call of Duty“ — 4D, направо ще те усещам как трепериш!
Но мамо… това е билет за война в Сирия.
Абе, на мен не ми пука дали е игра или истинско — важното е да не мърдаш, дрисльо… и да се върнеш като победител!
Сине, това телефон ли е?
Не бабо, това е iPhone.
А?
Айфон, бабо…
К’во?
Уфф… телефон, бабо, Стив Джобс го измислил…
Зае*и, исках само да ти кажа, че днес си още по-умна с него — като че ли ще ми звъниш от тенджерата.
Синко, трябва да се упражняваш повече на пианото!
Колко повече, трети съсед да свири?!?
Синът ми падна от стълбите… наистина по естествен път!
По естествен? Ти го бутна, нали?
Не, не го бутнах… гравитацията си върши работата — тя е най-стриктният ни работник.
Скъпа! Току-що се обади нашият личен лекар и каза, че имам само още 7–8 часа живот. Искаш ли да отидем в някой хубав ресторант, да се почерпим, а после да хванем стая в хотел…
Да, бе! Много ти е лесно на тебе… нали ти няма да ставаш утре за работа!
Скъпа, Мислей, целият град е разделен на две. Ти едните улици не можеш да минаваш… а аз другите не мога да ги намеря!
Скъпа, ако умра, непременно се жени пак. Искам след смъртта ми пак да ми се радваш.
Какви ги говориш, мил. Аз и сега си се радвам — просто вече ще имам повече време за това.
Скъпа, дай ми това ключче…
Докато го взимаше, жената се усмихна и си мислеше: „Ето, и ключче не може да намериш сам — аз оправям всичко.“ Мъжът с ум гледа в ключалката и казва: „Ясно… значи това беше минусът…“
Скъпа, заприлича ли си на Иван Гарелов!
Как така?!
Качила си 2 килца без да усетиш… и още на третия ден вече си „в ефир“!
Скъпа, искаш ли да те направя статуя? Сложи си ръцете така… и дай да се “циментираме” с усмивка! Хайде, стой мирно, че да стегне…
Ама любов моя, това ще боли!
Няма страшно — само да не мърдаш… да не излезе “счупена версия” още преди премиерата!
Скъпа, много ти отива тази нова рокля!
Тя закачливо:
И то съвсем малко…
Той, без да откъсва очи от телевизора:
Спокойно—ще порасне на модела.
Скъпа, обичаш ли ме?!
Да, мила!!!
А ако закъснея за срещата ти, ще ми простиш ли?!
Разбира се, скъпи… На хората с удобен час всичко се прощава.
Скъпа, опитай само едно парченце от салатата!
Мерси, зайче, няма да ям.
Хайде де, виж каква е свежичка! Само една лъжичка.
Благодаря, но не ми се яде.
Само мъничко, моля те!
Не искам, бе! След шест не хапвам! Е*ати упоритника!
ЯЖ САЛАТА МА, ДРЕБНО СЛЕД КОЛКОТИ! ВЪРТЯХ Я СЪС ЗЛАТИШЕ! СВАДБА ИСКАМ ДА ТИ ПРЕДЛОЖА!
Скъпа, подай ми оная ключалка.
Заповядай, скъпи!
Тя: „Без мен нищо не става.“ Той: „Аха… значи това е нулата.“
Скъпа, тази паста с трюфели е невероятна!
Яж, яж… такава паста се хапва само веднъж в живота — и после само разказваш колко е била вкусна.
Скъпа, ти като ме гледаше като се прибрах пиян с разпарено сако, одрано чело и светеща като дискоболни очи, изобщо питаш ли ме къде бях?
Питах те. Казах: „Скъпа, ти притисна ли се като се прибра?“
Скъпа, ти не си дебела… просто си като възглавница — с теб животът става по-мек и удобен.
Скъпи, днес видях любовницата ти и реших да не те обвинявам! Не е изневяра… Това е благотворителност!