Млъкни! От къде да ти намеря човешко “сладко” в три през нощта?!
А бе, Пешо да не е полудял?!
Не знам, защо?
Ами гледам, че го премятат от лаф в лаф, и накрая пак го заравят в някоя друга история.
А бе, не можеш ли да тормозиш някой друг?
Ааа, аз тебе съм си избрала!
А бе, тва делтапланерът направо е хищна птица…
Що бе?
Пуснах му спасителното въже пет пъти, доде се сети да не гълта човека…
А бе, ти знаеш ли, че шефът ти е „много рано ставащ“?
Ами… знам…
Знаеш!?!?! Ей, кажи ги тия работи бе!
А вашите застраховки сигурни ли са?
Разбира се! Ето вчера — един мъж падна от 20-ия етаж…
Още беше стигнал до 5-ия, и хазяйката му вече получи обезщетението.
А какво ти е в обувките?
Отидох да си проверя джоба… и намерих, че ми “пращат” известия по крачките!
А моята приятелка е учителка по български в началните класове.
Е, и?
Ами ето какво ми каза: „Скъпи, като целуваш, не мърдай излишно — дръж ритъма чист, без ‘ъъъ’ и ‘ъй’, не преписвай чувствата от друг, а ги реди правилно. В леглото се разположи граматично, не стискай думите. Това е… седмица.“
Автомобилът е скъпо удоволствие — промърмори собственикът на „Москвич“, после се обърна към съседа: — Спокойно, аз си го „изплатих“… с удар в „Бентли“.
Адвокатът на бившия ви съпруг ви обвинява в 9 опита за помирение. Как ще пледирате?
Неловко, ама настойчиво!
Аз не съм като всички момчета.
Зная, момиче, зная… Затова и се оправям с вас, а не с тях.
Ало, в цирка ли е?
Да.
Трябват ли ви изроди за представление?
Да, защо?
Ами аз съм с една глава, ама на нея имам два носа, три уста и цяла козметична чанта у ухо.
Невероятно! Ще те вземем.
Значи уговорката е: да се видим утре? Чакам ви в 10.00 до часовника на гарата. За да ме познаете, ще стоя отпред и ще държа в дясната ръка табела „НОВИТЕ ГРИМИ“.
Ало, миличка, повече обичаш шоколад или сладкиши?
Виждаш ли ме, нали?
Не.
Тогава откъде да знам дали си в магазина… или в аптеката?
Анестиииии!
К’о става бе?
Нема такъв хитряк! Не ми слагай “паламуд” в “пунто”-то, че мирише на море и ще те издадат!
(възрастно семейство в Созопол, току-що са си взели ФИАТ ПУНТО)
Боже!
Да, Адаме!
Боже, какво стана вчера? Къде ми е костта?
Ами нали си я поръча… да ти е „втора ръка“!
Братле, как мина сватбата бе?
Перфектно! Толкова шамари не съм ял и у бързия съд — там поне ги раздават по ред, а тук само се трупаха!
В зоопарка била ли си?!
Да.
И защо избяга, не ти ли подаваха бананите?
В този замък има ли призраци?
Всеки така казва! Само че ако питате мен, това са чисти слухове — аз лично до ден днешен не съм видял нито един призрак!
И колко време живеете тук?
Осемстотин години.
Вие казвате, че не можете да се биете. А как тогава успяхте да „обезвредите“ двамата крадци, дето ви нападнаха?
Господин съдия, татко-командос ме е учил да не се бия… учил ме е да ги спирам с професионализъм — без излишни движения!