Добър ден, дядо! Ние сме Борисовци! Искаш ли да ти помогнем с нещо? Стена да ти боядисаме, тревата да ти окосим, сметката да ти платим — каквото кажеш!
Благодаря ви, мили деца! Сам си гледам къщната работа, обаче ако може… накарайте съседа да си премести колата, че ми закрива гаража.
Един килим, ако обичате.
Но защо сте толкова мрачен и сърдит? Погребение ли търсите?
Два килима… че да не се вижда кой къде стъпва!
Знаете ли по какво си пада най-много един дядо?
По асансьора… само че го ползва само когато е счупен.
Инструкторе, какво ще стане, ако не ми се отвори парашутът?
Спокойно, бе! Няма страшно… горе всички са вече запознати с урока.
Искам да ми носиш шоколад всеки ден, не само за Свети Валентин!
А пък аз искам да съм вампир само нощем, не всеки ден… че като ям сладко през деня, кой ще ме плаши?!
Как Орхан Мурад разпознава и познава децата си?
Няма как. Той не ги е виждал… само ги чува. И то от съседната стая: „Тате, пак ли са парите?“
Как те посрещна Петър?
Ами… не мога да кажа, че беше особено гостоприемен. На масата имаше само една кана за ракия и една тъжна въздишка… за да разбереш, че свършват ресурсите.
Какво вечеря снощи?
Боб — отговори той и веднага се огледа, сякаш някой може да го извика за лъжа.
Какво е общото между една добре подредена кухня и детския въртележник?
И двете са направени за удоволствието на децата, а бащите… да се правят, че им помагат!
Мале, знаеш ли, че имаш страхотни уши…
Тиква, не се прави на оригинален! Затвори си устата, че такъв студ ми е влязъл през празни приказки, че съседната кабинка вече ме топли!
Мамо – казва синът на престъпилата си майка – като си видяла, че пак сме счупили вазата, ще ни накажеш ли или ще ни прегърнеш?
Нямам предпочитания – отвръща майката. – И двете боли.
Мамо, Господ бял ли е?
Ами сине, не е нито бял, нито черен.
Добре де… Господ мъж ли е?
Ами нито е мъж, нито е жена.
Мамо, Господ да не е Майкъл Джексън!
Че как ще е, сине… Господ не се „пластмаси“.
Махай се оттам!
Защо така грубо?
Махай се оттам, моля те!
Не това имах предвид!
Многоуважаеми господине, извинете ме… Бихте ли ме уведомили с любезна визита за вашето махане?
Мила, знаеш ли какво е казал Бог на мъжете, когато ги е създал?
Не.
Е, откъде ще знаеш… щом ги е създал да не им личи, че мислят.
Миличък, изглеждам ли умно?
Да, изглеждаш.
Кажи ми го по-уверено, сякаш ми трябва за работа.
Виж, ти си много умна!
Абе не искам да споря, само да знам: и на другото място ли е така?
В другото място не знам, но тук определено си умна…
Ей, стига с „тук“ — не ми се обикаля!
Миме, чу ли, ма? На Татяна и третият ѝ мъж го опекли, дето се вика…
А бе, що хората, дето нема и по трима, а тя си пали фурната с тях…
Няма ли да се ожениш вече бе, момче? Стана на 35! Не те ли заглеждат момичетата?
Заглеждат ме бе, лельо! Вчера една мацка ми вика: „Мерси, ама не ми е удобно!“… и си тръгна.
Реших да сложа край на всичко!
Как бе, брат? Отрова, прерязване на вените, въже?
Неее… Реших да подредя бабичките в болницата пред педиатъра… да не им се разпиляват нервите!
Скъпи, днес в трамвая един тип така ме засегна!
Какво ти каза?
„Измести се малко, бе, батко!“
Е, кажи му: „Премести си сам проблема… като си обръснеш брадичката!“