Не, брат. Ореолът е от светци… Твоите къдрици просто са станали рога.

Ей, тоя вече прекали!

Еее, той не припада, а се опитва да си довърши номера… но май го е прекалил!

От какво точно се задушавате? Като ви е толкова трудно да дишате, просто не дишайте!

Умрех! Че като ви знам какви сте… по-добре ме сложете дълбоко, да не ме „намерите“ после и да ми почнете ремонти!

Не питай, синко!

Първо тя рече „Хм…“, посмях се и… после цяла нощ в двора ходихме, че да търсим къде съм си оставил думите.

Аз съм, мамо.

Какво каза?

Да, имаше работа за поне три дни…

Мими, успокой се! Не се шашкай… Накрая пак ги продадох — просто преди това ги пооблякох в хубави късчета.

Да се веселят, да се смеят… нали?

Да гледат как за една нощ някой си е сменила гласа, лицето и самоличността с маска… и пак всички казват: “Уау!”

Ужасен? Не! Ти направо си на „закъснение“ от минимум три месеца сън!

За да може човек поне докато работи да си мисли, че сам си избира какво да прави, без някой непрекъснато да му дава „къде, как и защо“.

Защото щом вдигнат ръка да си признаят ходa, изведнъж цялата дъска остава без знак… и без мълчание.

За да има на какво да закачат ключовете, като закъснеят за „точно в пет“.

Защото или много разбират от „дела“, или постоянно трябва да им оправят „прическите“ след разпит!

Защото ги обучават жени.

Четох една книга с много тъжен край.

Обявленията в магазина… всички „намалени“ стоки свършиха.

Той замина, остави ми пръстен и каза, че ще се върне, когато „свети“.

Да, ама пръстенът свети само на батерии… и батериите се изтощиха.

Бях в мола и се влюбих в един шал… но нямаше моята дължина.

Първо си казах: „Нали любовта е истинска — дължината няма значение.“

А после го измерих с поглед и разбрах, че просто няма как да ми отива… защото си беше за теб.